ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Владислав Христов: "В хайку всеки е начинаещ"

Владислав Христов: "В хайку всеки е начинаещ"

Снимка: Личен архив

Когато говорим за хайку, не може да пропуснем името на Владислав Христов. И то не само защото миналата седмица той спечели престижната международна награда Basho-an, а защото се занимава с най-късата литературна форма от над 15 години и вече е много повече от експерт. Не случайно именно той е съставител на първия учебник по хайку на български.

Решихме да поговорим с него за наградата, предизвикателството на трите реда и ограничения брой срички, както и за простора, който всъщност дават.

Какво значи тази награда за теб – като автор, но и като българин?

Владислав Христов: На първо място това е голямо признание за всеки автор, пишещ хайку, защото конкурсът Basho-an е посветен на един от основоположниците на този литературен жанр – Мацуо Башо, живял и творил в началото 17 век в Япония. В третото издание са участвали 1573 души от 44 държави. Едва ли има българин, който не би се гордял, щом види изписано името на родината си на най-високата стълбица. Това не е само мое постижение, но на цялата ни литература, на средата, в която съм се оформил като автор. През последните 10 години българските автори имат големи постижения в хайку и това не е случаен факт, а плод на много труд, постоянство и информираност. В Европейския топ 100 за креативни хайку автори през миналата година намериха място осем българи. Нека си пожелаем още подобни успехи. Убеден съм, че тепърва ни очакват много поводи за хайку гордост.

Разкажи малко повече за конкурса и участието си в него.

Владислав Христов: Конкурсът е организиран от Музея на Башо в Токио, журито му е съставено от японци – водещи имена в този жанр. Специално моето наградено хайку е избрано от професор Кай Хасегава от Токийския университет. Той е един от големите познавачи на живота и творчеството на Башо. Самият професор похвали всички участници от Балканите на конкурса, споделяйки, че е много впечатлен от високото ниво на текстовете им.

От колко време се занимаваш с хайку?

Владислав Христов: Сигурно вече са станали повече от 15 години, всъщност не помня точния момент, в който от четене на хайку, се осмелих да пропиша. В началото беше по-скоро игра, която с времето се превърна в част от цялостното ми светоусещане.

С кои свои хайку постижения се гордееш най-много?

Владислав Христов: С появата на първия учебник по хайку на български "Основи на хайку", на който имам честта да съм съставител. Това беше една съвместна идея с покойната Мая Любенова – мой хайку приятел и съмишленик. Вярвам, че този учебник е помогнал и ще продължи да помага на много хора, за да разберат що е хайку и да направят първите си опити в тази жанр.

Какво знаем в България за хайку и какво ти се иска да разберем?

Владислав Христов: Първо от поезия в България се интересуват много малко хора, а от хайку – още по-малък процент от тях. Изкуството, и в частност поезията, за съжаление, се превръща в ненужна екзотика и приумица за все по-тесен кръг от изобщо четящите хора. Времената, в които живеем допълнително засилиха този негативен процес. Въпреки всичко поезията оцелява. Тя е от ония "вредни" за неинформирания и некултурен човек плевели, от които няма отърваване. Що се отнася за хайку, заблудите са не една и две. Например, че хайку се пише лесно, защото е кратко; че хайку е жанр за забавление и какво ли още не. На всичко това аз просто се усмихвам. Какво по-хубаво от една усмивка?

Как написа стихотворението победител? Има ли си своята специална история?

Владислав Христов: Миналата пролет, всички бяхме доста изплашени и затворени в домовете си по времето на първия локдаун. Правех си често разходки сред природата. Тогава бяха почнали да цъфтят дръвчетата. Цветът на лешниците е специфичен, полюшва се при всеки повей. Виждайки един такъв цвят, получих вдъхновението за текста. Който пък после донесе тази голяма награда. Стават чудеса през пролетта.

Има още...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...