С наближаването на абитуриентските балове нараства и напрежението около избора на перфектното облекло. Възможностите за грешки са безброй и се крият и в най-малкия детайл. Точно затова решихме да ви представим някои от най-любимите ни български дизайнери, на които може да се доверите в този специален момент, а защо не и в ежедневието си. Днес ви представяме Вяра Георгиева – създател и дизайнер на марката FEDE. Искрено вярваме, че тя е сред вдъхновяващите и разпознаваеми лица в българската мода.
Кога откри страстта си към изкуството и рисуването? Как разпозна своето призвание и мечта?
С изкуството се срещнах съвсем рано в моя живот. Имах късмета в детството си да бъда в обкръжението на хора на изкуството, които ме запознаха с неповторимото усещане да създаваш красота.
Следвах посоката, в която усетих своето призвание. Започнах с живопис, графика и цветознание, докато с времето дизайнът някак естествено и с лекота зае важна част в живота ми. Когато ме приеха да уча Моден дизайн, просто усетих, че това е моят път.
Още в 11-ти клас участваш във Фестивала на модата в София по идея на твоя преподавател по мода доц. Таня Тосева. Разкажи ни малко повече.
За мен това беше знаков момент. Заедно с няколко мои съученички участвахме във вечерта на младите таланти. Подходихме професионално към целия процес – от създаването на моделите, през намирането на манекени и изграждането на концепция за представянето. За изработването на моделите се събирахме вкъщи и по цели нощи шиехме. Тогава открих, че творческият процес ме зарежда повече от всеки резултат.
Завършила си висшето си образование в ISTITUTO MARANGONI в Mилано, Италия, специалност Моден дизайн. Защо избра него пред доста по-престижния тогава Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон?
Вътрешно усещане. ISTITUTO MARANGONI беше мястото, което със стил, комуникация и представяне ме спечели. Пристигайки в първия си ден като студент в Милано, се почувствах на мястото си.
Започваш да учиш в ISTITUTO MARANGONI през 2000 г., едва 10 години след промените в България и отварянето на границите. Как ти се отрази това?
Заминах за Милано с цел, посока и огромно желание за работа и развитие в областта на модата. Беше еуфория за мен. Последвана от осъзнаване на много реалности. Нова среда, нов език, нови хора. Всичко, заобикалящо ме, беше цветно, различно и безкрайно интересно за мен... както и чуждо, а понякога и необяснимо. С времето открих приятелите, моите места, моите интереси и свободата в общуването, в себеизразяването.
Била си асистент дизайнер за марки като VERSACE Sport и Cappopera Couture. Какво означава това за теб и как стигна дотам?
Безценен опит. Всичко стана случайно. Моя приятелка беше разбрала за тази възможност и ми предложи да се явя. Подготвих портфолио и отидох на интервю. След още две срещи се спряха на мен. Проектите, по които имах шанса да работя, бяха вдъхновяващи и много разнообразни. Това ми даде практична основа, на която стъпвам и до днес.
Кой е най-ценният урок, който получи в Милано?
Че имам силата да преоткривам себе си и да следвам всяка своя нова мечта. В професионален план бих казала, че намерих четката, с която да рисувам.
Италианците са известни с любовта си към живота. Какво означава за теб изразът dolce vita?
Любов, спокойствие, време... дълги семейни обеди в неделя, хубаво вино с приятели...
Преди да отидеш да учиш в Италия, си знаела, че ще се върнеш в България. Защо избра този път?
Може би така съм възпитана. Имам огромното желание да съм пълноценен човек в страната си.
На италиански FEDE означава вяра, както и венчална халка. А за теб FEDE какво е?
Приключение... което едва сега започва.
Какво най-много те вълнува, когато твориш? Какво желаеш да изразиш с работата си?
Вълнуващ е процесът на създаване на всяка една колекция, на всяка една дреха, но най-ценното за мен е тази дреха да намери своя човек. Точно в този миг изкуството и общуването се срещат. Всеки път, когато срещна жена, облечена с мой тоалет, чувствам удовлетворение и радост от работата си.
Кое е момичето на FEDE?
Момиче със свеж поглед към живота, с желание за истински неща, влюбено в живота, с много мечти и чувство за хумор...
Наближават абитуриентските балове и много момичета се вълнуват за избора на тоалет. Какво би ги посъветвала?
Да подходят с лекота към избора на тоалет. Да изберат три места, които да посетят, на брандове, които наистина харесват. Да пробват това, което им харесва и ги вдъхновява. При избора да се доверят на вътрешното си усещане за своята визия.
Какво е най-важното нещо, което едно момиче трябва да знае, преди да направи своя избор на дреха?
За всеки избор, който прави, едно момиче преди всичко трябва да знае какво иска. Настроението е водещо в избора на дрехите, които обличаме. Това прави всеки аутфит вълнуваща възможност да се поддадеш на настроенията си. Всеки знае най-добре какво харесва и какво го кара да се чувства добре.
Когато говорим за специални поводи, на кои материи и техники залагаш?
Обичам да работя с материи, които създават контраст помежду си. Корсети, рокли, изработени от памук с външни шевове, комбинирам с фина дантела, бродерии и метални цветя. Когато подхождаме смело в комбинирането на различни елементи, създавайки една хармонична визия, това показва отношение и майсторство в умението ни да създаваме собствен стил. Това е и моят подход към визията за специален повод – искрен, семпъл, смел в детайла, непретенциозен и впечатляващ.
Да си представим, че сега завършваш гимназия. Ти какво би избрала за своя специален ден?
Бих се отбила предната вечер в моя магазин, за да избера комбинацията, за която съм в настроение.
Знаем, че за Коко Шанел черната рокля е емблематична и задължителна. Ти имаш ли нещо, от което като творец и дизайнер никога не би се отказала?
Обичам красивите цветя, с които украсявам своите модели. Леки, прозрачни и големи или малки и метални. Комбинирам всички разновидности винаги с голямо вдъхновение. Но в света на модата думата „никога“ не съществува, а задължителни елементи просто няма. В крайна сметка за мен е важно това, което правя, да ме прави щастлива, а всички останали жени – красиви.
И накрая: коя е Вяра тук и сега?
В началото на нова мечта, по средата на път, който ме прави щастлива, и в края на съмнения, чиято сила избледнява с всеки изминал ден.
Може би ме интересува повече къде съм. Мой ценен приятел от години спори с мен, че човек не се променя... че същността ни е една и тя остава непокътната във времето... Днес съм съгласна с него.