Семейството и връзките между неговите членове не е често срещана тема в танцовото изкуство. Ето защо ни беше безкрайно любопитно да разберем как младата хореографка Неделя Ганчева се вдъхновява да се залови тъкмо с нея.

Неделя завършва Театър на движението в НАТФИЗ, след което учи една година в Кралското висше училище за драматично изкуство в Мадрид (RESAD), а тази година завършва магистратура по Хореографска режисура в Благоевград. Работата ѝ с Драматичния театър в Търговище започва през 2019 г., когато се заема със задачата да изработи движенческата партитура за представлението „Една крачка до предела” на Игор Бауерзима. Няколко години по-късно тя се завръща в театъра, този път като хореограф на спектакъла „Връзки”, който ще имаме възможност да гледаме на 5 ноември и 3 декември в Топлоцентрала.

Повече за спектакъла научаваме от самата нея.

В дебютния си спектакъл изследвате темата за семейството и връзките вътре в него. Това не е типична тема за млад творец. Какво ви подтикна да се заловите тъкмо с нея? 

Екипът на драматичния театър в Търговище ме покани да направя движенческо представление с част от тяхната трупа. Вече трета година театърът има тема на сезона, на която са подчинени спектаклите, които се създават в този период – на мен ми се падна семейство.

Бих казала, че е щастлива случайност или една от тези мечти, които не смееш съвсем да си пожелаеш, защото за мен темата за семейството е особено любопитна отдавна – изречението, с което започва Ана Каренина, ме занимава от години, гледните точки по въпроса обаче претърпяват много промени. („Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему...“)

Не съм сигурна, че не е типична тема за млад творец, т.е. все повече все по-млади хора се опитват да разберат механизмите, по които действат и разсъждават, а те се сформират именно в семейството. Малко или много семейството е историята на всеки от нас и няма как да разберем кои сме, ако не се опитаме да разберем семейството си.

„Връзки” не е класически танцов спектакъл, макар сюжетът да е разказан на езика с тялото. Защото минава отвъд танца, а тялото започва да говори като че ли с истински думи, които обаче се разбиват не със съзнанието. Как се случва това?

"Връзки" е движенчески спектакъл и работи с физическите реакции и инстинкти на актьорите. Аз съм хореограф на представлението, но то нямаше да е това, което е, ако Благица, Давид, Лора и Радослав не участваха в него. Може би отива отвъд танца, защото една част от движенията идват спонтанно от тях – през задачи, упражнения и разговори, засягащи семейството и отношенията им с другите изобщо, стигнахме до жестове и действия, които са истински и искрени, и носят смисъл за актьорите.

Използвахте ли конкретни семейства като прототипи, чиито навици или конфликти да послужат като вдъхновение за този спектакъл? 

Няма едно конкретно семейство прототип. По време на подготовката, преди да започнем репетиционния процес, си мислех много за моето семейство, разбира се, но наблюдавах и други. После с актьорите си говорихме и за техните семейства. В представлението има много абстрактни сцени, зад които стоят конкретни житейски истории и отношения, но генерално е събирателен образ – четирима души около една маса и случките, които произлизат от това.

Доколко родовата памет обуславя живота и бъдещето ни?

Дотолкова, доколкото сме си заровили главите в пясъка и се правим, че не съществува. Родовата памет е нещо прекрасно и магическо, ако бъде осъзната. Струва ми се, че тя трябва да бъде отглеждана, приласкавана, да й се отдава заслуженото уважение, но също трябва, да се опитваме поне, да разбираме докъде родовата памет свършва и къде започва отговорността на всеки отделен човек.

Това много ме занимава напоследък: ако знаеш откъде идваш и как това влияе на посоката, в която отиваш, имаш възможност да действаш съзнателно и да променяш, иначе просто реагираш на едно или друго и общо взето вървиш в тъмното с вързани очи.   

В последните години концепцията за семейството доста се промени. За много хора то вече не е класическото семейство мъж, жена и дете. Има желание за приемане на еднополовите бракове. Какво е вашето разбиране за семейството в контекста на спектакъла?

За мен семейството е преди всичко липса на его. Семейството е там, където би трябвало да си приет в най-чистата ти, сурова форма. Семейството често е и сблъсък на идеи и светогледи, но в този сблъсък всеки трябва да има право да защити себе си и разбиранията си без да бъде съден. Вярвам, че всеки от нас има да научи своите си уроци, които често се научават през връзките ни с другите хора – семейството е средата, в която това трябва да започне. Вярвам, че можеш да се развиеш заради семейството си или въпреки него, но второто обикновено е по-болезнено.

В спектакъла се занимаваме много със защитаването и навлизането в личното пространство; със свободата да бъдеш себе си и импулса да оформяш другия по собствените си критерии; с хармоничните, съзидателни отношения в контраст с токсичните, задушаващи връзки. Актьорите нямат конкретни персонажи – майка, дъщеря и т.н., а сменят ролите спрямо динамиката на ситуацията.

Какво днес нарушава целостта на семейството?

Желанието за притежание или нагласата, че някой на някого нещо дължи – единият партньор на другия, децата на родителите или обратно. За да е пълноценно едно семейство, поне така ми се струва в момента, никой не трябва да е функция на другия, да е средство, всички взаимно трябва да са си цели и да се развиват заедно в процеса.

Казвате, че семейството държи всеки от нас като пъпна връв. А какво държи семейството?

Членовете на семейството и споделените им истории – добри или лоши, също и нуждата на всеки човек да принадлежи някъде. Предполагам, че и ДНК-то играе роля.

Музиката е изключително важна за един спектакъл, особено танцов. Как работихте с Бояна Зарева?

С Бояна се познаваме и творим заедно, под една или друга форма, повече от 10 години. Музиката ѝ е неразделна част от съзнателния ми живот и беше лесно да решим каква ще е посоката и да се спрем на подходящи парчета. Естетическите ни разбирания и търсения са доста подобни и работим много леко заедно. За "Връзки", от една страна се разровихме във вече готовите ѝ композиции, които тя съживи и разви за представлението, от друга – за кратък период от време, Бояна успя да събере разкошни музиканти, с които записаха нови парчета, специално за представлението. Нейната музика е неразделна част от сценичното действие и атмосфера на спектакъла.

Повече като танцьор или повече като хореограф виждате себе си и къде да ви очакваме занапред?

За мен двете неща вървят заедно отдавна. Обожавам аз да съм на сцена, обожавам да танцувам и движението да минава през мен, но също ми е страшно интересно да изследвам движението в чуждите тела. Различно е – когато си танцьор, разчиташ на себе си, знаеш, че от теб зависи какво ще направиш; когато си хореограф, трябва малко да пуснеш контрола – идеята минава през теб, донякъде я превеждаш на танцов език, но изпълнението... изпълнението вече зависи от други и ти трябва да се учиш на друг тип доверие. Работата на танцьора е да става по-добър от себе си и да разширява „речника си“, така че да може да казва все повече неща. Работата на хореографа, според мен, е освен да измисли движения и да следи за общото действие, да успее да приобщи танцьорите към идеята си, да ги направи свои съмишленици, да не се страхува да сподели с тях, за да знаят те после какво и защо защитават. Много е интересно!

До края на годината ми предстоят още 2 представления на "Връзки", този на 26-ти октомври в ДТ Търговище мина, остават 5-ти ноември и 3-ти декември в Топлоцентрала, София.

Друго представление, по което работих миналия сезон, "Френският квартал" на ДТ Стара Загора, режисьор Денислав Янев, ще гостува в Армията на 26ти ноември – там също съм хореограф.

На 19-ти декември ще е Софийската премиера на новото представление на танцова компания "Дюн" – "Небе/Земя", в Топлоцентрала, там съм танцьор и част от компанията вече няколко години. Небе/Земя е второто ни представление след „Ритуали на душата“. На 21-ви декември ще го изтанцуваме и в Бургас, на сцената на НХК.

Междувременно съм в залата на школата ни със Силвия Тодорова - DanceFlow.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Nedelya Gancheva (@nedelyagancheva)

Трейлърът за спектакъла е заснет от Венцислав Тодоров.