Яна е момиче от града, което обича да го снима – мислено и наяве. Родена е във Враца, но е сред софийските фотографи, които запечатаха преди малко повече от година една от най-бурните епохи в настоящето на столицата – протестите от лятото на 2013 г., с които започна раждането на гражданско общество в България. Освен това пише поезия и детски приказки и работи като начална учителка. Първата й стихосбирка “И всички въпроси” излиза през 2012 г.
Коя е Яна Копчева тук и сега?
Яна тук и сега е музика. Повече е мелодия и усещането й вътре в теб. Вътре в мен.
От какво е направена?
Сещам се за една картинка, на която беше показано от какво е направена котката и как в нея има пчели, заради които тя мърка. Нещо такова, но без пчелите. Има нещо пухесто и нещо, което се римува с отвеЯност със сигурност. :)
Ти кога разбра, че искаш да снимаш?
Май когато на пет години отворих “Зенита” на баща ми да видя какво има вътре – и така замина цял филм със снимки от Охрид.
Разкажи ни за раждането на най-доброто в теб, моля!
Най-доброто в мен е свързано с мига, когато успея да “появя” добро в другите. То блести в ъгълчетата на очите ми.
Как стана една от нас?
Хванах един влак за опашката и се оказа, че ме заведе на правилната гара.
Какво е за теб да си момиче от града?
Да съм момиче от града – това май все още се случва в момента. Във всички смисЪли. :)
Кой е любимият ти градски маршрут?
Обиколила съм целия (тесен и широк) център на София и останах изненадано изумена (но приятно), когато преди година минах по една улица, по която се оказа, че не съм минавала. На ъгъла на “Хаджи Димитър” и “Достоевски” има една катерица, която още помни този момент.
Иначе всички малки улички около “Цар Иван Асен ІІ”, оттам прескачам към “Оборище” и вървя на зиг-заг между “Заимов” и Докторската градина, после минавам подлеза на Софийския университет и се шматкам за малко по “Цар Шишман” и обратно.
Междувременно зяпам хората зад витрините и им правя мислени снимки.
Мислиш ли, че виждаш града по-красив, отколкото е?
Да. :)
Какво те движи?
Крайната точка.[[more]]Какво може да те спре?
Страхът.
Как преборваш съмненията?
Сменям ги с нови.
Коя е любимата ти фотография? Разкажи ни я.
Всяка фотография, в която мога да усетя историята, ми е любима. Любимо ми е да има светлина, която сякаш можеш да пипнеш с пръсти.
[[gallery]]
