"Игра на доверие" е новият филм, за който всички ще говорят само след седмица, когато продукцията тръгне по кината. В това сме сигурни, най-вече заради силната игра на Яна Маринова и Луиза Григорова - Макариева, които изиграват историята за домашното насилие, каквато не сме дръзвали да видим толкова отблизо. Филмът на режисьора Мартин Макариев повдига темата с доза риск и около 20 минути изрязани кадри на насилие, тъй като акцентът не е насилието и не е размахването на пръст, а нуждата от подкрепа на жертвите и разбирането, че домашното насилие е факт в почти всяка къща под различна форма. За изключително добре заснетия филм (оператор е Андрей Андреев) допринасят още Александър Димов, Пламен Манасиев, Мария Каварджикова, Китодар Тодоров и блестящата София Ласкин - дъщерята на Иван Ласкин с единствената детска роля във филма.

"Игра на доверие" е по идея на Яна Маринова, която освен в главната роля на Даниела, е и продуцент на филма. За силата на това да изиграеш миналото си, за това кой може да измъкне жертвата и за промяната във времената, говорим с Яна Маринова без задръжки:

Г-жо Маринова, филмът „Игра на доверие“ е факт след 10 години работа по него. Дойде ли му точният момент на фона на толкова много случаи на домашно насилие, убити хора и, за съжаление, отхвърлянето на Закона за домашното насилие в последния парламент?

Много се притеснявах да не правим филм, който да яхне вълната. Идеята за този филм е на повече от 10 години, когато опитвах да работя с други режисьори. Но за този филм всичко започна, когато Борислав Захариев написа сценария по моята идея. А мен повече ме притесняваше хората да не помислят, че сега искаме да сме модерни. Целта на филма не беше да разказваме една от всички лични драми. Исках да разкажа извода от това, което след 40 години съм осъзнала.

Трудното е да разкажеш как си тръгнал да пропадаш в пропастта и как от тъмното се е протегнала една ръка, за която само ти можеш да посегнеш да се хванеш и никой друг.

Когато някаква тема в обществото почне да набъбва, да тръгва да кипва, явно и много други глави кипват едновременно. И се случи така, че филмът най-накрая се получи. Дълги години изобщо нямаше такива изгледи. Можеше да се случи в ситуации, които бяха много по-логични и лесни. Тогава работехме със спонсори, организации, но с всички, с които говорехме, реагираха: Ох, толкова много драма!

Изборът във филма като че ли е изборът, който стои пред много от нас - да се примириш и замълчиш или да се опълчиш, но сам?

Големият проблем на хората е, че ако нямаш достатъчно възможности и пари да издържаш себе си и детето, за детска градина, за добро училище, детето ти тръгва по лош път. Или другият път е да излезеш от България. Но този филм показва, че и преди, и сега, изборът е личен акт и той често се корени в миналото. Този филм показва две истории по различно време с един и същи корен и две различни решения. 

Продължава на следващата страница...