Преди по-малко от месец приключиха снимките на новия български филм "Диви и щастливи" (премиерата е на 29 ноември), а ние се срещаме с Яна Маринова, която ни разказва повече за продукцията, в която не само участва, но е и съпродуцент. Говорим си и за още много неща, които я вълнуват – за "лошите момичета", за женствеността, за успеха, за трудностите и за това кое ни прави силни.
Яна, откъде дойде идеята за "Диви и щастливи"?
Роди се спонтанно, както всички неща в моя живот. След като приключи първият ми филм като продуцент и сценарист – "Привличане" (в който отново си партнирахме в две от главните роли с Александър Сано, под режисурата на Мартин Макариев), заминах, за да репетирам във Варненския театър. И в момента, в който се отърсих от умората и се заредих с положителна енергия по време на репетициите за "Изборът на Марта", по текст на Жорди Галсеран и с режисьор Георги Михалков, усетих че съм готова да стартирам нов филм. Говорих със Сано и Марто Макариев, те казаха, че са с мен. Така на 8 март в едно заведение се срещнах със сценариста Борислав Захариев, с когото работихме и по "Привличане". Споделих му идеята, че искаме филм за борбената жена, за тази жена, която не се съобразява със статуквото, която се осмелява да изживее хубавите моменти от живота си, вместо да се оплаква и да страда. И той каза "да". Впоследствие разбрах, че и в живота е казал "Да!" и на половинката си. Може би затова идеята му допадна, въпреки че е мъж. Всъщност този филм е за всички жени, които искат да са по-добра версия на себе си, които са готови на приключения и се себеуважават. Все неща, в които целия екип вярваме. Филмът разказва за две жени, които бягат от София към Варна от полицията и използват всякакви превозни средства, дори каскади. Но бягайки от закона разбират, че тичат към свободата.
По принцип бяхме решили филмът да се казва "Диви", но на първите репетиции Луиза Григорова предложи заглавието "Диви и щастливи" и това ни хареса повече. Двете с Луиза сме супер тандем. Нейната героиня е писателка, докато моята мечтае за свобода, да живее живота си "на макс". Сюжетът ни е прекрасен.
Вие като че ли се оформихте един много сполучлив екип.
Филмът е поредният проект на нашето трио, като с Алексадър Сано сме продуценти, Мартин е изпълнителен продуцент и режисьор. И да кажа, че всъщност ние вярваме, че сме събрали най-добрия екип у нас. Професионалисти са във всички пера на лентата. Освен това сме избрани от най-добрите американски специалисти, които снимат в България. Те се отказаха от по-печеливши за тях проекти, само и само да ни подкрепят, което е много мотивиращо. Другите, на които искаме да благодарим, са известни български актьори, които ни дават рамо, без да претендират за главни роли, защото искат да участват. И музиката, за малко да я пропусна – D2 правят специално парче за филма. Като изпълнител в саундтрака участват и култови песни на любимеца ми Васил Найденов. Рано е да спомена и още едно ключово име от най-обичаните български музикални творци, защото участва с ключова роля в "Диви и щастливи". Ще има и много други, разбира се. Няма как да пропусна Нова телевизия като наш медиен партньор, както и Free Dolphin Entertainment, един от големите френски разпространители, с които подписахме така да се каже "на зелено". Тази компания продаде преди това и "Привличане", но филмът беше само на български и сега условието им бе да влезем в рамката на успешното продаваемо кино, така че направихме екшън комедията и на английски. Истината е, че се вдъхновихме от филма "Телма и Луиз", като дори Луиза носи във филма такава фланелка с двете героини. Реално си представете "Лоши момчета" в женски вариант.
Ако в праисторията мъжете са били героите, тъй като са се занимавали с лов, строителство и какво ли още не, то в наши дни нормите и ценностите са различни. Затова говорим за еволюция.
Именно тя допринася за напредъка на съвременното общество във всички области – социални, медицински, политически, географски и т.н. – независимо от времената. Днес е достатъчно една жена да събуди и да се довери на инстинктите си, съчетавайки това със своите заложби и качества, за да успее в живота – в свят, който и до ден днешен се нарича “мъжки”. Имайки вяра в себе си и във възможностите си, тя просперира навсякъде, където иска и по всяко време. Логиката, последователността, желанието да откриваме най-добрите си качества с труд и постоянство… и мечтите, желанието да постигаме повече, да надграждаме себе си ден след ден в различни сфери на живота.
Кои са световноизвестните имена, които участват във филма?
Бен Крос, това е актьор от висок ранг, който живее в България. Благодарни сме му, че прие поканата да бъде част от актьорите. Нашата "черешка на тортата" е Базил Ейденбенц, актьор от сериала "Виктория" и също така с участие и във филма "Фаворитката". Базил и в момента се снима в главна роля в нов сериал в Англия. Преди да го открием, мечтаехме да намерим нещо като Брад Пит, преди акулите в киното да са го забелязали и мисля, че го направихме. На кастинга с една от най-големите лондонски агенции открихме Базил и единодушно го харесахме много. Хубавото беше, че и той много хареса сценария, екипа ни и беше страшно отдаден на филма.
И още...
Каскадьорските сцени сами ли ги снимахте?
Не, разбира се. Страхотен каскадьорски екип имаме, на който може да се разчита безотказно. С Луиза скачаме от високо, караме бързо коли, обезопасяват ни с въжета, но там, където карам мотор, моя дубльорка е Теа Маркова – тя е шампионка по мотокрос. Съвпадение е, че моята героиня Боряна от малка мечтае за същото. Сестрата на Луиза ме дублира като Боряна, като малка – казва се Кристина Ангелова и надмина в пъти всички на кастинга, беше впечатляващо добра. Другата малка на години актриса, която играе Мила (героинята на Луиза) като малка, е Виктория Върбанова и също тотално грабна всички на кастинга.
Неведнъж си споделяла за възпитателния ефект, който искаш филмите ти да имат над подрастващите.
Колкото до възпитателния характер – аз съм против морализаторството като цяло, но във филмите си ние показваме добрия пример със смях, макар и примерно моята героиня да има невъздържан език. Искам младите хора да видят примера, да го разберат, а не да им казваме – така и така направете, не забравяйте за себе си, преследвайте мечтите си. Просто искаме да им го покажем. Защото както казва Чингиз хан: "Трудните времена раждат силни хора, силните хора раждат лесни времена, лесните време на раждат слаби хора, а слабите хора раждат трудните времена".
Често в интервюта казваш, че и ти си изживяла моменти на слабост, била си удряна, имала си проблеми с гаджета.
Разбира се, че и аз съм правила престъпления от любов, както се казва. Правила съм много грешки и щуротии от любов и вярвам, че това е нещо, което, като ти се случи, трябва да преодолееш и да разкажеш за него. Много пъти ме е дразнило това, че когато съм споделяла личен опит по темата, често са ме обвинявали, че се представям като жертва. А аз не възприемам казаното по този начин, а като стимул за действие на други момичета и жени в подобна ситуация. Искам да науча колкото се може повече малки Янчета, които сега растат, че ок – грешиш, падаш, плачеш, но после ставаш, изтупваш се и продължаваш нататък. Това те прави силен.
Силните хора не са тези, на които никога не им се случвало нищо лошо и имат самочувствие без покритие, а тези, които са били на дъното, обаче са успели да се издърпат сами или с помощта на някого, някой, който им вдъхва доверие.
Има ли хубави филми, финансирани от НФЦ и как се печелят субсидии от държавата?
Много се радвам и на филми като "Лошо момиче" на Мариан Вълев, на "Възвишение", на Милко Лазаров с "А̀га" и доброто елитарно кино, т. нар. арт кино. Важно е държавата да подкрепя добрите филми, независимо от това дали са арт или за забавление. Бизнесът също помага, особено в комерсиалните заглавия. Но има отвратителни примери за правене на "филми" от "продуценти", които изразходват национални средства, а са само фестивални туристи. Те не правят филми, които да бъдат разпространени, гледани, харесвани или дори мразени. Това са несъществуващи филми. Заради тях нямаше 25 години добро българско кино. Това е причинено от хора, които се стремят само към своето ядене, пиене и пътуване по фестивали, с лоши филми, които никой не забелязва дори. Но се хвалят с безбройните си незнайни участия в някои от над 15-те хиляди фестивала по цял свят. Но все смятам, че нещата ще се обърнат някой ден и ще има равносметка за това кой наистина снима филми и кой се прави, че ги снима. "Диви и шастливи" е изцяло с наше финансиране. На продуцентите, от продажбите на филма за разпространение в чужбина, от лични инвестиции. И благодарение на бизнес партньорите ни. Огромно благодаря на общините, които ни подкрепиха с красиви природни и исторически локации и забележителности, с ресурса на опитни хора от полицията и градските управи. Това са общините Варна, Велико Търново и Столична община. Ще покажем най-красивата страна на България – обещавам да ви зашеметим!
Още ли искаш да приличаш на Майкъл Джексън, Яна?
Ха-ха. Не само на него, исках да съм герой, да съм като Монте Кристо, да спасявам. Понякога съм като кутийка кибрит, която се възпламенява постоянно, търся все начини да се вдъхновявам. Сякаш имам нужда от това. Не съм си мечтала да стана известна актриса, исках да съм нахранена, да имам дом, приятели. Талантът си открих, когато почнах да ходя по кастингите за чуждестранни филми. Тогава видях, че мога да правя почти всичко, което се изискваше. И честно казано, никога не съм си мислила, че съм красива. Затова ме радваха моментите, когато ми го казваха, тогава направо летях.
А кога си позволяваш да плачеш?
Често. Изглеждам корава, но вътре в мен е вулкан. Постоянно има за какво да "хапя възглавницата", както казва Цветана Манева. Всичко може да ме разтърси. Напоследък имам изострен детектор на лъжата. Има много безсърдечни хора, както и такива, които постоянно говорят за морални ценности, а самите те не ги спазват. Но такъв е животът, хората, които не работят, имат много време за празни приказки. Проблемът е с тези, които съдят по думите, а не по делата.
Моето мото винаги е било "да взимам най-доброто от всичко ", това ми носи успех, но ме лишава от дребно милосърдие. Затова пък няма как някой около мен, на когото реша да повярвам, да остане на дъното. Може би затова харесвах Халеси в "Игра на тронове", но после нещо й “сбъркаха” персонажа – в живота никой не се променя така, освен ако не е клинично диагностициран (смях).
Зората Русинова: „Най-силната любов трябва да бъде към себе си“
