ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Яна Маринова: "Правила съм много грешки и щуротии от любов"

Яна Маринова: "Правила съм много грешки и щуротии от любов"

Каскадьорските сцени сами ли ги снимахте?

Не, разбира се. Страхотен каскадьорски екип имаме, на който може да се разчита безотказно. С Луиза скачаме от високо, караме бързо коли, обезопасяват ни с въжета, но там, където карам мотор, моя дубльорка е Теа Маркова – тя е шампионка по мотокрос. Съвпадение е, че моята героиня Боряна от малка мечтае за същото. Сестрата на Луиза ме дублира като Боряна, като малка – казва се Кристина Ангелова и надмина в пъти всички на кастинга, беше впечатляващо добра. Другата малка на години актриса, която играе Мила (героинята на Луиза) като малка, е Виктория Върбанова и също тотално грабна всички  на кастинга. 

Неведнъж си споделяла за възпитателния ефект, който искаш филмите ти да имат над подрастващите. 

Колкото до възпитателния характер – аз съм против морализаторството като цяло, но във филмите си ние показваме добрия пример със смях, макар и примерно моята героиня да има невъздържан език. Искам младите хора да видят примера, да го разберат, а не да им казваме – така и така направете, не забравяйте за себе си, преследвайте мечтите си. Просто искаме да им го покажем. Защото както казва Чингиз хан: "Трудните времена раждат силни хора, силните хора раждат лесни времена, лесните време на раждат слаби хора, а слабите хора раждат трудните времена".

Често в интервюта казваш, че и ти си изживяла моменти на слабост, била си удряна, имала си проблеми с гаджета.

Разбира се, че и аз съм правила престъпления от любов, както се казва. Правила съм много грешки и щуротии от любов и вярвам, че това е нещо, което, като ти се случи, трябва да преодолееш и да разкажеш за него. Много пъти ме е дразнило това, че когато съм споделяла личен опит по темата, често са ме обвинявали, че се представям като жертва. А аз не възприемам казаното по този начин, а като стимул за действие на други момичета и жени в подобна ситуация. Искам да науча колкото се може повече малки Янчета, които сега растат, че ок –  грешиш, падаш, плачеш, но после ставаш, изтупваш се и продължаваш нататък. Това те прави силен.

Силните хора не са тези, на които никога не им се случвало нищо лошо и имат самочувствие без покритие, а тези, които са били на дъното, обаче са успели да се издърпат сами или с помощта на някого, някой, който им вдъхва доверие.

Има ли хубави филми, финансирани от НФЦ и как се печелят субсидии от държавата?

Много се радвам и на филми като "Лошо момиче" на Мариан Вълев, на "Възвишение", на Милко Лазаров с "А̀га" и доброто елитарно кино, т. нар. арт кино. Важно е държавата да подкрепя добрите филми, независимо от това дали са арт или за забавление. Бизнесът също помага, особено в комерсиалните заглавия. Но има отвратителни примери за правене на "филми" от "продуценти", които изразходват национални средства, а са само фестивални туристи. Те не правят филми, които да бъдат разпространени, гледани, харесвани или дори мразени. Това са несъществуващи филми. Заради тях нямаше 25 години добро българско кино. Това е причинено от хора, които се стремят само към своето ядене, пиене и пътуване по фестивали, с лоши филми, които никой не забелязва дори. Но се хвалят с безбройните си незнайни участия в някои от над 15-те хиляди фестивала по цял свят.  Но все смятам, че нещата ще се обърнат някой ден и ще има равносметка за това кой наистина снима филми и кой се прави, че ги снима. "Диви и шастливи" е изцяло с наше финансиране. На продуцентите, от продажбите на филма за разпространение в чужбина, от лични инвестиции. И благодарение на бизнес партньорите ни. Огромно благодаря на общините, които ни подкрепиха с красиви природни и исторически локации и забележителности, с ресурса на опитни хора от полицията и градските управи. Това са общините Варна, Велико Търново и Столична община. Ще покажем най-красивата страна на България – обещавам да ви зашеметим!  

Още ли искаш да приличаш на Майкъл Джексън, Яна?

Ха-ха. Не само на него, исках да съм герой, да съм като Монте Кристо, да спасявам. Понякога съм като кутийка кибрит, която се възпламенява постоянно, търся все начини да се вдъхновявам. Сякаш имам нужда от това. Не съм си мечтала да стана известна актриса, исках да съм нахранена, да имам дом, приятели. Талантът си открих, когато почнах да ходя по кастингите за чуждестранни филми. Тогава видях, че мога да правя почти всичко, което се изискваше. И честно казано, никога не съм си мислила, че съм красива. Затова ме радваха моментите, когато ми го казваха, тогава направо летях.

А кога си позволяваш да плачеш?

Често. Изглеждам корава, но вътре в мен е вулкан. Постоянно има за какво да "хапя възглавницата", както казва Цветана Манева. Всичко може да ме разтърси. Напоследък имам изострен детектор на лъжата. Има много безсърдечни хора, както и такива, които постоянно говорят за морални ценности, а самите те не ги спазват. Но такъв е животът, хората, които не работят, имат много време за празни приказки. Проблемът е с тези, които съдят по думите, а не по делата.

Моето мото винаги е било "да взимам най-доброто от всичко ", това ми носи успех, но ме лишава от дребно милосърдие. Затова пък няма как някой около мен, на когото реша да повярвам, да остане на дъното. Може би затова харесвах Халеси в "Игра на тронове", но после нещо й “сбъркаха” персонажа   –  в живота никой не се променя така, освен ако не е клинично диагностициран (смях).

 

Зората Русинова: „Най-силната любов трябва да бъде към себе си“