Uwekind е име, добре познато на всички, които се интересуват от добро образование за своите деца. Миналата година училището се сдоби със сертификат на IB за преподаване по предуниверситетската им програма и стана единственото училище в България, което е одобрено от IBO да преподава по 2 техни програми (Middle Years Programme и Diploma Programme). Кои са хората, поставили преди 20 години началото на Увекинд и какво мислят те за българското образование днес? Срещаме ви с Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова, две момичета, които никога не са мечтали да станат преподаватели, а днес се чувстват благословени, че са избрали тази професия...
Кои са Зарина и Юлия, тук и сега?
Зарина: Мисля, че днес можем да бъдем определени като успешни управители и директори на училище International School Uwekind. Извървяхме дълъг и нелек път - сблъскахме се с много неща, с недоверие, с предателство, с тежките условия за частен бизнес в България.
Днес се радваме на това, че сме допринесли за развитието на българското образование, за създаването на по-добра и иновативна среда за обучението на децата.
Моето личностно развитие със сигурност е свързано с това как се разви Увекинд в годините. С Юлето създадохме “бебче”, което мина през детство, ранен пуберитет и в момента вече встъпва в истинския живот. Мисля, че с израстването на Увекинд, съзряхме и ние. Е, минаха си 20 години :)[[quote:0]]Юлия: Познаваме се със Зарина от близо 30 години. Иска ми се да сме помъдрели и улегнали. Истината е, че човек не спира да се учи. Това е най-важното, което искам да предам и на моите ученици. Светът е пълен с интересни, любопитни и нови неща, които чакат да бъдат открити!
Как стана така, че се занимавате с образование? Това мечта ли бе или случайност?
Зарина: Мисля, че беше случайност…, може би пресметната случайност. Като студенти с Юлия бяхме разпределени на стаж в гимназията, която завършихме. Там се запознах с първите си ученици - прекрасни, одухотворени и умни деветокласници. Независимо от емоцията, която ми носеше преподаването, продължавах да твърдя, че учител никога няма да стана ( за съжаление май повечето млади хора мислят така). Завърших си стажа, разделих се с децата, смятах, че с този период от живота ми е свършено. След няколко седмици получихме предложение от една фондация да преподаваме немски в детска градина и начален курс. Е, приехме, казахме си, че е временно - само докато завършим университета. Получавахме добри заплати като за учители.
После дойде зимата на 1997 - заплатите ни станаха 12 долара, а на колегите от детската градина - 2 долара. Един прекрасен ден с Юлия решихме, че не ни се робува повече на разни организации и решихме да създадем своя детска градина.
Юлия: Доскоро бих отговорила, че и при мен е било случайно, в никакъв случай не е било мечта. Даже не съм си и представяла, че ще бъда учител. Но поглеждайки назад към това, как е протекъл животът ми, виждам, че частиците на „пъзела“ са се нареждали точно в тази посока. Смятам, че сблъсъкът с тоталитарното образование в средата на 80-те години е нещото, което е оказало най-силно влияние върху всичко последвало. Някъде там се е зародила идеята за образование без страх, без униформи и общуване, базирано на разбирателство и респект.
Как и кога се роди Увекинд?
Зарина: Били сме много млади и много безстрашни (а може би и неособено благоразумни) - в тези дни никой нищо не създаваше.
Намерихме една прекрасна къщурка с малко дворче на ул. Гогол 4 и така започна историята на Увекинд. Направихме ремонт с помощтта на малко приятели - всички твърдяха, че ще дойдат да помагат, но в крайна сметка помогнаха малцина. Благодаря им :)
Различни хора ни подариха стари мебели и ние ги боядисахме с ярки цветове. Беше наистина мила, шарена и неособено функционална къща. И после зачакахме да дойдат децата. Започнахме с пет - още им помня имената. Днес са точно 305!
Имало е моменти, в които съм проклинала мига, в който ми хрумна да се занимавам с образование, но когато погледна вече порасналите деца, колко са умни, колко са успешни и си казвам, че смисъл има и че всъщност съм благословена.
От детска градина до гимназия – какво ви струваше тази осъществена амбиция?
Зарина: Много вълнения, много безсънни нощи, побелели коси и страх от понесената отговорност. Много радост, предизвикателства, споделени моменти с прекрасни приятели и гордост.
Юлия: Скоро ще станат 20 години от създаването на детската градина.Това е половината от съзнателния ни живот.
С какво вашето учебно заведение е различно от останалите?
Юлия: Хората правят начинанията различни. Винаги ми се е искало Увекинд да е едно демократично училище, в което децата да се чувстват свободни да развиват своя потенциал.
Зарина: Различни сме с това, че с Юлия сме израснали по друг начин. Ние сме носители на две култури и можем да предадем на децата най-доброто от тях. За нас и за нашите учители детето е най-важно. Всички обучителни цели са подчинени на това да създадем най-добрата възможна среда за децата.
Ние търсим най-добрите, най-новите и най-доказаните системи, предлагани по света. Ние сме иновативни не само в български условия, а и поддържаме световно качество.
[[quote:1]]
Увекинд е едно от 4000 училища по цял свят и единственото в България, което е одобрено от IBO и преподава по 2 техни програми (Middle Years Programme и Diploma Programme). Какво дава това на учениците?
Юлия: В нашето училище съвместяваме националната програма с международна. Това дава известни предимства като: обучението на учителите, достъп до качествени учебни планове, уроци, обмяна на опит и информация с преподаватели и колеги от целия свят.
За учениците освен изучаването на минимум два чужди езика, това е една допълнителна подготовка. Светът отдавна е едно глобално място и не свършва пред прага ни.
Зарина: IB гарантира най-доброто образование, което може в момента да се получи в света. Учениците, които се обучават в IB програмите получават знания, умения и способности, които им помагат да навлязат по-успешно в живота и да са добри студенти.
Каква оценка бихте написали на българското образование като цяло?
Зарина: В момента бих написала 3…. Аз съм учител, който не обича да пише двойки.
Юлия: Никак не ми се иска да влизам в ролята на поредния човек, който се оплаква от българското образование. Ние също сме част от него. Мислили сме, че създавайки училище ще можем да променим нещо, надявам се да е така…
Темата с образованието е актуална по целия свят и проблеми има не само в България. Правят се множество изследвания, реформи, тестват се нови подходи. И друг път съм казвала, че проблемът на съвременното училище е, че то е накрая на опашката. Много преди него са бизнесът, технологиите, иновациите и науката. Смятам, че тези сфери трябва да инвестират в училището и да вървят с него ръка за ръка.
Има ли противопоставяне между държавните и частните училища? Как човек може да се ориентира кое училище е добро и отговаря на нуждите на детето му?
Зарина: Според мен има добри държавни и добри частни училища, както има и лоши от единия или другия вид. Родителите трябва добре да се информират, да подредят приоритетите си и да изберат училището, което е най-приемливо за тях. Идеално училище няма.
Юлия: Не смятам, че може да се говори за противопоставяне - най-малкото поради факта, че броят на учениците в частни училища е много малък.
На родителите винаги препоръчвам да се информират и да посетят училището, както и да се срещнат с директора, за да получат по-добра представа за визията на училището. Най-добрият вариант е училище близо до дома, за да може детето да си създаде среда около мястото, където живее.
Какво липсва на българските учители? А на децата?
Зарина: На българските учители липсва добро образование… На децата също.[[more]]Юлия: Големият проблем пред българския учител е липсата на средства, което се отнася както до материалите и ресурсите с които работи, така и до собственото му заплащане. Оттук произлиза ниската мотивация за работа в този сектор, както и липса на интерес у младите хора да се посветят на тази професия. Инспекторатът по образование алармира от доста време, че застаряването в професията вече е факт.
Какво се надявате да се промени в образователната ни система?
Юлия: Надявам се да бъде преосмислен статутът на учителя в общество и той да намери своето заслужено място в него. Да си учител е дарба и призвание, и ще се радвам, ако българският учител един ден може да се почуства удовлетворен и оценен.
А какво няма никога да се промени?
Зарина: Любовта на родителите към децата им и желанието да получат най-добро образование.
Юлия: Няма невъзможни неща, така мисля. Като учители ние вярваме в доброто, в развитието и напредъка.
[[quote:2]]
Каква е ролята на училището във възпитанието на ценности?
Зарина: Ролята на училището е много важна. Отговорността е огромна, но все пак смятам, че семейството е най-важно. В България родителите са склонни да прехвърлят отговорност - това се дължи на социалистическото ни минало.
Юлия: Учителят играе голяма роля в израстването и формирането на младия човек. Развиването на качества у детето трябва да бъде приоритет във всяко училище. Знанието без съпричастност, принципност и грижа за другите може да има и отрицателен знак. Историята ни показва достатъчно подобни примери.
Повечето от вашите ученици заминават да търсят реализация в чужбина. Как се чувствате от това?
Зарина: Не всички. Много от тях решават да останат тук. Аз се радвам на всеки успех на всяко наше дете - все пак нали живеем в един глобализиращ се свят. Искам да са щастливи където и да са! И... да се обаждат, когато се връщат.
Какво, освен знанията, се надявате да остане в главите и сърцата на вашите ученици?
Юлия: Често цитирам баща си по този повод, той винаги казваше: Стига с тези оценки, гледай да станеш човек :)
