ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Юлия Пчеларова и Зарина Филева: "Много по-важни от академичните успехи са човешките!"

Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова са две момичета, които никога не са мечтали да станат преподаватели, а днес се чувстват благословени, че са избрали тази професия. Извървели дълъг и нелек път, те могат да се нарекат успешни управители и директори на училище International School Uwekind, чийто основи полагат преди 20 години. Днес са щастливи от това, че са допринесли за развитието на българското образование и за създаването на по-добра и иновативна среда за обучението на децата.

Да започнем от голямата тема за българското образование. Тема, от която като че ли всеки разбира или поне има мнение. Вие като професионалисти как бихте го оценили – добро ли е, европейско ли е, традиционно ли е, достатъчно ли е?

Юлия: За мое голямо съжаление родният образователен модел не е се променил особено от времето, когато самите ние сме били ученици. Все още се шири утвърденият метод на фронталното преподаване в класически подредената класна стая с учителя пред дъската.  В един скоростно развиващ се технологичен свят ние все още “преподаваме учебно съдържание” и залагаме на стандартизирани тестове, вместо да се фокусираме върху развиването на умения, които ще са ключови за бъдещето на децата ни.

Кое е това, с което българското образование може да се похвали – достатъчни ли са успехите на математическите олимпиади, които традиционно имаме?

Зарина: Дали са достатъчни? Може ли да бъдат достатъчни едностранчиви умения, демонстрирани от елитарна група ученици? Българското образование може да се “похвали” с продължение на традициите на “специалните” социалистически гимназии – езикови, математически. А какво се случва с всички останали деца на България? В този смисъл успехите са въпреки българската образователна система, а не заради нея. Математическите олимпиади мерят математически умения, а за създаването на автономни личности, каквато би трябвало да е целта на образованието, са нужни много повече.

Кой е най-големият проблем на българското образование – недостигът на учители, ниските заплати, остарялата програма, прекалено амбициозната програма, липсата на подкрепа за частните училища…?

Юлия: Безспорно проблемите са много и гореизброените важат с пълна сила. Разбира се, че по-доброто заплащане би привлякло по-способни, ангажирани и иновативни преподаватели, но според мен най-големият проблем в българското образование е липсата на автономия на училищата. Не се сещам за друга страна членка на ЕС, която да има толкова ограничен и стриктен учебен план, какъвто е нашият. Същото важи и за учебното съдържание. И да не забравяме стандартизацията! Но това е отделна, и то важна тема. Ние самите се опитваме да се справим с тези проблеми благодарение на въвеждането на програмите на Международния бакалауреат (International Baccalaureate или накратко IB) – това е световна образователна организация, която предлага качествена методика и е призната в цял свят.

Ако по време на социализма образованието подготвяше „всестранно развити личности“, каква според вас трябва да бъде неговата цел днес?

Зарина: По време на социализма образованието подготвяше “всестранно пасивни хора”, готови да понесат своето битие. Между другото, има теза, че навярно най-успешните образователни системи са нацистката и социалистическата с оглед на факта, че имат ясно поставени цели – да създадат удобен на диктатурата подчинен човек. До днес се борим с влиянието на тази “успешна” система, а нашето най-голямо предизвикателство би трябвало да е да подготвим децата за следващите поне 50 години, а не знаем как ще изглежда света след 5.

Най-важното е да създадем самостоятелни личности, способни да следват и постигат мечтите си.

Според доклад на Световната банка и множество други изследвания съвсем скоро много професии ще бъдат напълно автоматизирани. Силното развитие на технологиите също оказва влияние върху пазара на труда. Как образованието се стреми да отговори на бъдещето, какви професионалисти и личности подготвя? Къде сме ние в това отношение?

Юлия: Да, ние постоянно чуваме, че децата ни ще се сблъскат с професии, които все още не съществуват. Истината е, че не знаем какъв ще е светът дори в близко, обозримо бъдеще. Нашето съвременно общество е изправено пред множество демографски, икономически и екологични предизвикателства. В този ред на мисли ми се струва особено важно децата да бъдат самостоятелни и мислещи, да им дадем възможност да правят връзки, да си сътрудничат, да използват различни технологии и да им предоставим пространство да развиват собствените си умения и креативност.

Най-ключово е, че те не просто ще трябва да оцелеят в този свят, а ще трябва да го движат. Хора, които седят послушно в час, чакат инструкции от учители и наизустяват учебно съдържание не ми се струва, че ще са особено подготвени, за това, което ни чака. 

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...