Лица

Юлия Пчеларова и Зарина Филева: "Много по-важни от академичните успехи са човешките!"

Променил ли се е родният образователен модел?

Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова са две момичета, които никога не са мечтали да станат преподаватели, а днес се чувстват благословени, че са избрали тази професия. Извървели дълъг и нелек път, те могат да се нарекат успешни управители и директори на училище International School Uwekind, чийто основи полагат преди 20 години. Днес са щастливи от това, че са допринесли за развитието на българското образование и за създаването на по-добра и иновативна среда за обучението на децата.

Да започнем от голямата тема за българското образование. Тема, от която като че ли всеки разбира или поне има мнение. Вие като професионалисти как бихте го оценили – добро ли е, европейско ли е, традиционно ли е, достатъчно ли е?

Юлия: За мое голямо съжаление родният образователен модел не е се променил особено от времето, когато самите ние сме били ученици. Все още се шири утвърденият метод на фронталното преподаване в класически подредената класна стая с учителя пред дъската.  В един скоростно развиващ се технологичен свят ние все още “преподаваме учебно съдържание” и залагаме на стандартизирани тестове, вместо да се фокусираме върху развиването на умения, които ще са ключови за бъдещето на децата ни.

Кое е това, с което българското образование може да се похвали – достатъчни ли са успехите на математическите олимпиади, които традиционно имаме?

Зарина: Дали са достатъчни? Може ли да бъдат достатъчни едностранчиви умения, демонстрирани от елитарна група ученици? Българското образование може да се “похвали” с продължение на традициите на “специалните” социалистически гимназии – езикови, математически. А какво се случва с всички останали деца на България? В този смисъл успехите са въпреки българската образователна система, а не заради нея. Математическите олимпиади мерят математически умения, а за създаването на автономни личности, каквато би трябвало да е целта на образованието, са нужни много повече.

Кой е най-големият проблем на българското образование – недостигът на учители, ниските заплати, остарялата програма, прекалено амбициозната програма, липсата на подкрепа за частните училища…?

Юлия: Безспорно проблемите са много и гореизброените важат с пълна сила. Разбира се, че по-доброто заплащане би привлякло по-способни, ангажирани и иновативни преподаватели, но според мен най-големият проблем в българското образование е липсата на автономия на училищата. Не се сещам за друга страна членка на ЕС, която да има толкова ограничен и стриктен учебен план, какъвто е нашият. Същото важи и за учебното съдържание. И да не забравяме стандартизацията! Но това е отделна, и то важна тема. Ние самите се опитваме да се справим с тези проблеми благодарение на въвеждането на програмите на Международния бакалауреат (International Baccalaureate или накратко IB) – това е световна образователна организация, която предлага качествена методика и е призната в цял свят.

Ако по време на социализма образованието подготвяше „всестранно развити личности“, каква според вас трябва да бъде неговата цел днес?

Зарина: По време на социализма образованието подготвяше “всестранно пасивни хора”, готови да понесат своето битие. Между другото, има теза, че навярно най-успешните образователни системи са нацистката и социалистическата с оглед на факта, че имат ясно поставени цели – да създадат удобен на диктатурата подчинен човек. До днес се борим с влиянието на тази “успешна” система, а нашето най-голямо предизвикателство би трябвало да е да подготвим децата за следващите поне 50 години, а не знаем как ще изглежда света след 5.

Най-важното е да създадем самостоятелни личности, способни да следват и постигат мечтите си.

Според доклад на Световната банка и множество други изследвания съвсем скоро много професии ще бъдат напълно автоматизирани. Силното развитие на технологиите също оказва влияние върху пазара на труда. Как образованието се стреми да отговори на бъдещето, какви професионалисти и личности подготвя? Къде сме ние в това отношение?

Юлия: Да, ние постоянно чуваме, че децата ни ще се сблъскат с професии, които все още не съществуват. Истината е, че не знаем какъв ще е светът дори в близко, обозримо бъдеще. Нашето съвременно общество е изправено пред множество демографски, икономически и екологични предизвикателства. В този ред на мисли ми се струва особено важно децата да бъдат самостоятелни и мислещи, да им дадем възможност да правят връзки, да си сътрудничат, да използват различни технологии и да им предоставим пространство да развиват собствените си умения и креативност.

Най-ключово е, че те не просто ще трябва да оцелеят в този свят, а ще трябва да го движат. Хора, които седят послушно в час, чакат инструкции от учители и наизустяват учебно съдържание не ми се струва, че ще са особено подготвени, за това, което ни чака. 

Има още...


Кой е най-големият проблем пред едно частно училище?

Зарина: На този етап имаме два особено големи проблема:

1. Държавата не само не ни помага, но и до голяма степен ни пречи, като ни затрупва с ненужно много бумащина за попълване. 

2. Все по-трудно се намират млади учители, които са готови да работят по модерен начин.

Тези два проблема все още не са ни сломили, но несъмнено ни затрудняват изключително много. 

Как ще коментирате липсата на финансова подкрепа от страна на държавата към частните детски градини и училища? Родителите на децата, които учат там, всъщност плащат два пъти – един път на държавата под формата на данъци за услуга, от която не се възползват, и втори път – на частната образователна институция. Как виждате решението на този проблем?

Юлия: Все още не е намерено решение на този проблем въпреки опитите на много хора. Парите за всяко едно дете в училищна възраст се заделят в бюджета, но към момента липсва информация какво се случва с тези, които се полагат на учениците в частните училища. Техните родители също са данъкоплатци, в много случаи дори плащат високи данъци, защото или взимат високи заплати, или имат собствени бизнеси. Правителството не е предложило на този етап работещ вариант. Аз смятам, че най-справедливо би било родителите на децата, които учат в частни училища, да получават тези пари под формата на данъчно облекчение. 

Ако бяхте министър на образованието, кои са трите неща, които първо ще направите?

Зарина: Ние и двете сме министри на образованието за нашата общност и сме направили трите най-важни неща. (смее се) Разликата ни с МОН е, че ние наистина реформирахме системата, в която учат децата в "Увекинд". Въведохме програмите на Международния бакалореат (IB), които правят децата критично мислещи личности. Наред с това успяваме да вдъхновим учителите ни да се превърнат от чиновници в истински лидери и вдъхновители на свой ред, които се обучават на новости ефективно и с желание. За капак и комуникираме с родителите като с партньори в процеса, защото вярваме, че те са именно такива.

В основата на всичко това е свободата, която ние сме си извоювали. В този смисъл защо ни е да ставаме министри в МОН?

Каква е мисията на "Увекинд", в какво вярвате безрезервно през всички тези години?

Юлия: За нас през всичките тези години ученикът е бил в центъра на образователния процес. Ние вярваме, че децата са способни, креативни и можещи. Вярваме, че промяната е възможна и може да се случи. За тази цел е необходимо по-често да казваме “Да!”. Да подкрепим идеята на някой учител, вместо да го затрупаме с документация. Да намираме време за децата и техните хрумвания. Миналата година по предложение на група осмокласници реализирахме в училище цялостна програма по разделно събиране на отпадъци, като всеки клас е отговорен в определени седмици за изхвърлянето и сортирането на боклука. Екип от учители и деца вече трета година работи по проект за опазване на пчелите, което доведе до изграждането на кошери и добиване на собствена марка мед. 

Кои са постиженията, с които най-много се гордеете?

Зарина: Много са нещата, с които наистина се гордеем, защото знаем колко много труд сме положили. Несъмнено въвеждането на Middle Years Programme и Diploma Programme, както и фактът, че средните оценки на нашите ученици на изпитите в тези програми са с една единица над средната за света, ни правят горди, защото там те излизат и се доказват сред истинска световна конкуренция. Това е оценка и за нашата работа. Освен това се гордеем с екипа, който двете създадохме. Имаме страхотни учители, които са невероятни хора. Защото сме убедени, че само добри хора могат да създадат добри хора. Съвсем не на последно място – комуникацията ни с родителите също е нещо, което смятаме, че е изключително при нас, сравнена с навсякъде другаде. С много труд успяхме да създадем общност и родителите на нашите деца ни помагат по най-различни начини.  

Кое предизвикателство е по-голямо – да намерите и мотивирате учители или да успеете да съчетаете програмата на МОН с вашия собствен подход?

Юлия: Съчетаването на българската национална програма с програмите на IB за нас е вече рутина. Успяваме, макар и с известно усилие, да направим максималното и да вземем полезното от българската програма. С учителите несъмнено ни е трудно и затова винаги имаме отворени обяви за работа. Но пък тези, които са станали част от екипа ни, са невероятни. Всяка година година нашите учители минават най-различни обучения и доказват на практика колко е важно умението да се учи през целия живот.  Учителите са най-важният капитал на всяко училище, независимо дали е частно, или държавно. Затова ние инвестираме много в тях. Освен това именно учителите са на първа линия в комуникацията с децата и с родителите

Когато говорим за образование, понякога забравяме, че то включва и възпитание. Каква е вашата философия по отношение на предаване не само на знания, но и на морални ценности?

Зарина: Когато говорим за възпитание, трябва да знаем, че образованието е част от него. Има хора, които на пръв поглед са образовани, но не са добри. Възпитанието за нас е основополагащо – много по-важни от академичните успехи са човешките!

Какво е отношението ви към държавните зрелостни изпити, начина им на провеждане и техния смисъл?

Юлия: Държавният зрелостен изпит се провежда в края на 12. клас. Той е важен за всички ученици, които искат да продължат в университет и да получат диплома за завършено средно образование. С подобен статут е изпитът след 10 клас за първа гимназиална степен. Оттук насетне провеждането на стандартизирани изпити при малките ученици на мен ми се струва не само безсмислено, но и вредно. Съжалявам, че съм крайна, но в тази възраст децата имат нужда да изследват, да създават взаимоотношения, да опознават света и да търсят решения на реални проблеми. Разбирам, че някъде има нужда от статистика, но това може да се направи дискретно и без да натоварва децата и учителите.

За мен силата във всяка човешка общност е в различието, в многообразието. Статистиката не обхваща творчеството, тя не търпи отклонението и в крайна сметка убива креативността.

Заминават ли вашите зрелостници за чужбина? Насърчавате ли ги да го правят и с какво чувство ги изпращате?

Зарина: Част от тях заминават, други се връщат – различно е. Тези, които заминават, го правят, защото там почти всички университети признават дипломите на International Baccalaureate, за разлика от България. Насърчаваме ги да търсят най-добрите възможности за тяхната реализация. Иначе ни е много мило, когато се връщат по празниците. Дори имаме вече традиция на всеки 18-ти декември от 18:00 ч. да се срещаме с нашите пораснали възпитаници на по чаша вино.  

Кое мотивира един човек да се занимава с образование, да стане учител, да създаде училище? Как се случи така, че се занимавате с тази нелека задача?

Зарина: Мога да изброя много неща – обществена позиция, любов към децата, търпение и съдба. Главната ми мотивация е Юлия, това че никога не съм сама – ако я нямаше, щях отдавна да избягам (смее се), новите неща, които научавам всеки ден, уникалните хора, които събрахме около идеята "Увекинд" и... децата! 

Юлия: Вярвам, че всеки човек идва със своите способности и таланти, с които да допринася за обществото, в което функционира. Затова и в нашето училище насърчаваме децата от детската градина до 12. клас да развиват своите дарби. Програмите на Международния бакалауреат дават възможност детето да намери кои са най-силните му страни и с подкрепата на нас, неговите учители, да ги развива. 

А иначе – за мотивацията ще дам пример от миналата седмица. Отидох на работа угрижена и меко казано в лошо настроение. В стаята за срещи попаднах на неочаквани гости – трима наши ученици, които завършиха преди две години. Пихме кафе и си поприказвахме за миналите времена, техните планове и случки от студентския им живот. Общувах си с едни пораснали, зрели хора, с които наистина се гордея. Тези случки осмислят всичко, което правим.

 

Едно частно училище през очите на една майка