Лица

YVA: Музиката е споделяне

Художник, модел, но сега преди всичко певица, която е на прага на първия си самостоятелен албум

Пътищата ни няколко пъти са се пресичали, предимно покрай фотосесии за списания. Познавах Ива като модел на Ivet Fashion. Нежна, фина и много крехка. Сега обаче я преоткривам наново. Чрез музиката й. Kрасива, истинска, идваща под акордите, които самата тя създава, хванала здраво китарата си в ръце. И цялото й излъчване се променя, когато го направи. Няма да ви описвам песните й, ще ги чуете сами много скоро, а аз знам, че ще съм сред първите, които ще си купят албума й. Първият.

Поводът да се видим, е видеоклипът към втория ти сингъл. Разкажи ми за него.

Видеото е снимано в началото на лятото, като планът беше да бъде реализирано в Рим, но режисьорът Симоне Фалчета не можеше да се освободи, имаше спешна работа. Аз трябваше да реагирам своевременно и затова се разделих с полета от Рим за София и хванах влака за Милано. Екшънът беше голям, но мисля, че си заслужаваше. Милано е родният град на Симоне, така че всичко логистично се случи много по-добре.

На кого беше идеята да работите заедно?

Доста естествено се получава между нас. Той е истински артист и имаме щастието да сме близки от години. Да не говорим, че той даде силен тласък на желанието ми да правя музика в самото начало, така че връзката ни е отвъд визуализациите и отвъд това да бъде просто красиво. Радвам се, че той продължава да работи с мен и развива и себе си по този начин, защото това е един от първите му проекти като режисьор. Той се занимава основно с фотография.

Между нас има симбиоза, а в музиката, както във всяко нещо, което правя, търся съмишленици. Хора, които са близо до моите възгледи. Той е такъв човек.

Трудно ли се намират?

Да, не е много лесно. Но когато ги намеря, не ми трябва нищо друго. Това му е хубавото, че те също искат да са при теб. Работи двустранно.

Аутфит: топ, панталон и боти H&M, палто и гривни личен архив на Ива, като гривните са vintage от баба й


А песента?

Песента се казва Colibri и е сингъл от предстоящия ми албум Fish Tears, който ще представя през февруари в клуб Терминал 1. Песента работи и като любовна, и като социална. Става въпрос за освобождаването от материалните блага, за това, че нямаме реална нужда от всички неща, с които се затрупваме. От друга страна, тя препраща и към идеята за притежанието в отношенията между хората. Повечето песни в албума са по-меланхолични. Първият ми сингъл е доста личен, затова реших вторият да бъде по-позитивен и динамичен. Когато си го пусна вкъщи, си танцувам всеки път.

Докато пътувахме за снимките, каза, че си се захванала с доста амбициозен проект.

Амбициозен, защото работя за това, което искам да се случи, и търся най-добрия резултат, като в процеса на работа някои хора, идеи и места отпадат, нови прииждат. Не бих казала твърде амбициозен, защото е абсолютно осъществим, но е нещо, което иска много плануване, внимание към детайла и учене в движение. Като художник по образование за мен не е важна само музиката. Искам да участвам във визията на албума, в организацията на събитието.

Дори се изнервям, че нямаше как да вися на главата на Симоне и на монтажиста в Милано за видеото, което, от друга страна, е добре, защото се старая да не се меся в работата на другите. Особено когато ти си избрал екипа, това показва недоверие.

Аутфит: поло блуза и панталон Benetton, боти H&M, барета личен архив на Ива

Слушах част от парчетата сега в колата...

Да, ти си една от първите.

И някак се усеща, че много е мислено за всеки един звук, за всяка една думичка, има мисъл, сякаш с всяка една песен знаеш какво искаш да кажеш.

Сега ходя на курс по творческо писане. Поезията е доста по-различна от писането на текст към музика, но нашата преподавателка ни казва, че белият стих, който няма рима, е по-присъщ на художника, а римуваните стихове – на музиканта. Харесвам и двете. Работят в различни моменти, но не бих казала, че думата е "мисъл".

По-скоро смисъл.

То е по-скоро емоция. Поток. Не съм от хората, които всеки ден стават и започват да пишат. В това отношение съм като баща ми. Той например десет години не е писал нищо, но вчера имаше концерт и беше прекрасен. Оказва се, че има едно стабилно натрупано творчество за много години. При мен всяка песен става песен. Може би не веднага. Минава през процес на черновата. Когато дойде нещо, то идва в точния момент и си седи и отлежава... може след година да се доразвие. А за да седна с китарата, значи имам някакво вдъхновение, нещо като начална фраза – било мелодия или дума. И тя си ме връхлита през деня, през нощта. Докато не се завърши. Текстът ми е важен, колкото ми е важна музиката.


Ти си автор на всички парчета и като текст, и като музика.

Да, като много е важно да отбележа Ненко Милев, моят китарист, с когото правим аранжиментите. Без него нямаше да го има албумът. Той е от тези съмишленици. Човек, който лесно ме разбира, с когото процесът на работа е много приятен. А и разбира се, всички музиканти, които участват в проекта, са страхотни професионалисти и съм много щастлива, че всеки един от тях се включи по най-добрия начин.

Всички песни са на английски.

Да. Така ми идват най-естествено. Трудно е да се напише наистина хубав текст на български. Винаги много се радвам, като чуя такъв. Независимо на какъв език пишеш, според мен е важно да участваш в процеса на създаване. Singer-songwriters, което е малко непреведимо на български, е което ме вълнува, търся да слушам и уважавам. За мен това е стойностното, защото идва от самия артист, който ти предава директно това, което е пожелал.

Има нотка на истина, дори когато не е истина. Дори когато си го е измислил, да си е неговата измислица.

Трудно ли е да се занимаваш с музика в България?

Не е трудно, защото това е потребност. Аз се чувствам спокойна, защото живея в моята си страна, което който и каквото да обяснява, е най-хубавото нещо за душата. Да си в твои води, да си в твоя дом. Имам време да го правя, имам хора, които вярват в мен, и имам огромен стимул да го правя, защото виждам резултати и се чувствам удовлетворена. Това не означава, че не съм критична към себе си.

Всеки артист е малко или много самокритичен.

Човек не бива да е твърде доволен от себе си. А пък и аз имам много да уча.

Имаше ли много спънки за тези две години?

О, да. Понеже темпото е бавно, правилата са мои, не се става рано, не се бърза, няма срокове, срокът е само вътрешен. Технически е имало неща, които не са се получавали. Факторът човек е най-основният, но това са нормални спънки. Не се справям добре с тях на момента. Много съм емоционална. Но това си е урок, и то ценен и задължителен.

Няма нищо лошо в това да отстояваш себе си, това, което правиш.

Правя го. Компромисите в работата би трябвало да са минимални, защото не го правиш, за да се харесаш. Това е важно. В момента, в който започнеш да вършиш каквото и да било, за да се харесаш, и започваш да го променяш, за да удовлетвориш хората, става нещо друго. Става на всяка цена. Не е твоят порив, а нещо, породено от друг тип мотивация – его, пари. Може би понякога е трудно, особено след като си направил един албум и видиш реакциите на хората. Имахме една лекция за Майлс Дейвис скоро в курса по поезия, как самият той като музикант е отрекъл думата "джаз", защото я е възприемал като кутия, в която затваряш музиката, после е правил соул, фънк, после става дори електронен. Добър пример, гениален творец, който не се интересува от това, какво хората искат от него, защото той прави това, което чувства като потребност, без да го определя.


В България също има добри примери на артисти, които държат на стила си. Белослава например, която аз много харесвам.

Белослава е пример за човек с почерк. Не можеш да я сбъркаш с никого, никога. Това е ценно.

А ти къде си се представяш?

Не си позволявам много да си се представям. По-скоро съм реалист и се опитвам да си върша работата с моето темпо и по начина, по който смятам, че трябва да бъде свършена, там е основното удовлетворение. Оттам нататък – както се случи. Разбира се, че би било много хубаво да бъдеш приет и харесван.

Има ли дума, с която би определила музиката си?

Отново се сещам за курса, просто ми е прясно и там си говорихме за стил и че независимо какво правиш, най-важното е да бъдеш разпознаваем, да имаш стил. Да прочетеш три стихотворения и да знаеш всяко едно на кого е. И е хубаво, защото знаеш, че този артист ти дава това специфично усещане. Не всичко е техника. Разбира се, тя е изключитлено важна, но трябва да търсиш собствения си почерк. Та в този ред на мисли, ако моята музика има такъв, това би било прекрасно.

А стилово би ли сложила рамки на музиката си?

Не, не мога. Ти как би я определила?

На мен ми е малко инди, малко соул, но не съм много на "ти" със стиловете, просто слушам.

И аз не съм много на "ти" със стиловете и ти благодаря, че не можеш да ме сложиш в рамка. Слушам различни артисти и не харесвам да ме питат каква музика правя. Човек трябва да я чуе, не може да бъде определена. Можеш да бъдеш вдъхновен от много неща, не само от музика. Можеш да бъдеш вдъхновен от усещане, от допир, от поема, от книга, от смърт. Има две песни в албума, които са посветени на двама човека, които са починали. Едното го написах една седмица след смъртта му, така че то седя като усещане в мен.

За съжаление, тъжните моменти...

...Винаги раждат по-хубави парчета. Много по-трудно е да напишеш позитивно парче, както и позитивна поема, да направиш позитивен филм. Стискам ръка на хора, които правят истинска комедия и могат истински да разсмеят. По-трудно е да забавляваш някого, отколкото да го разплачеш.

Но е приятно да видиш човек, който плаче на твоя музика, защото означава, че я е усетил.

Другото парче, за което спомена – 20 years minus 1...

Да. То е посветено на майка ми, която си отиде преди 20 години.

Кои са хората, които най-много те подкрепят за музиката?

Моите приятели. Има доста хора, с които ми е приятно да споделям процеса.

Какво слушаш в момента?

Рядко ще ме видиш със слушалки в ушите. Слушам предимно в колата на дискове или вкъщи на грамофона. Имам доста готини плочи. Усещам, че напоследък ми се слуша джаз. Много се кефя на Chet Baker и Etta James. В колата ми обаче звучи Damn на Kendrick Lamar, последният му албум. Харесвам и Anderson Paak, Lianne La Havas, Lisa Hannigan, която е жесток артист, много специален, ходих да я гледам в Барселона. Мисля, че съм доста повлияна от нейната музика. Английска инди фолк музика... онзи китарно-мандолинен звук.

Промени ли ти се вкусът за музика с годините?

На мен никой не ми е пускал музика. Едиствен спомен от детството ми са касетките на Адриано Челентано, които се въртяха на рипийт в колата. Когато станах на 12, открих за себе си "Уикеда". За мен това беше култ. Може да се каже, че тепърва откривам много банди. Баща ми се занимава с музика, но аз не съм живяла никога с него. Затова сега с интерес откривам нови, но и много стари групи, които са нови за мен, стари за света. И гледам да не съм категорична в твърденията си за стиловете. Има толкова много за изследване.

Ето го и новият видеоклип към Colibri, една от песните на YVA.