ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За истината във виното: Интервю с Кристина Маркова

Тя е артист  по душа и по образование. Завършила е специалност фотография в департамент „Визуални изкуства“, но животът я среща с любовта на живота й сравнително рано. Виното я намира, тя намира него и двамата заедно се развиват в бранша повече от десетилетие. 

Кристина Маркова е съсобственик на вино бар в центъра и е от онези хора, които всички питат “Криси, какво вино да пия днес?” или “Това вино хубаво ли е?”. Участвала е в организирането на десетки събития, дегустации и обучения. Самата тя споделя, че обожава да консултира клиенти, приятели и познати и в това вижда красотата на ежедневието. Запознала е публиката с вина, които трудно или изобщо не се намират в България или пък са скрити съкровища в някоя малка изба.

Как се зароди любовта ти към виното и превърна ли се то във “вреден навик”?

Запалиха ме много лесно. Имах късметът да попадна на хора, които пишат и говорят изключително интересно за виното и някак ми предадоха тази емоция. Също така живеех до един от първите винени магазини в София, току-що се бях върнала от бригада в САЩ. Бях студент с много свободно време и някак всеки ден прекарвах поне по 5 часа в този магазин, говорейки и опитвайки вино (не съм работила там ). След това се запознах с най-правилния човек за вино в България и така животът ми тръгна в тази посока. А за „вреден навик“ – абсурд, виното е най-смисленото нещо в живота ми. Да, все още нямам деца... 

Какво е да си жена в света на виното – и като професия, и като позиция?

Прекрасно е! Истината е, че за повече от 10 години в бранша никога не съм усещала някакво подценяване или пък неглижиране към мен, от факта, че съм жена. По-скоро е имало някакви колебания към мен от възрастта ми, започнах да се занимавам с вино около 20-те ми години и тогава виждах как хората не са много ок с мен, защото нямам нужния опит, предполагам. Знаете ли, че дори и в България процентът на дамите във винопроизводството и работата с вино е изключително голям. Така че - виното отдавна не е запазена марка за мъжете. 

Прочети още на следващата страница...