Казваш, че няма ден, в който не чуваш въпроса: “Крис, какво вино да пия днес?”. Лесно ли се отваря на този въпрос?

Няма такъв ден, да. От една страна, искам да се промени тази нонстоп консултация, защото просто не мога да съм на линия винаги, но от друга, знам, че хората, които ме питат наистина имат нужда от съвет или някакъв вид насочване. Иначе е лесно, защото с няколко бързи въпроса от моя страна мога да разбера каква е нагласата и да предложа вариант. Познавам пазара и артикулите много добре.

Ти си артист човек и в едно интервю споделяш, че виното е изкуство. Хората разбират ли го?

С бавни крачки, но се разбира, да. Като всяко едно нещо, ако попаднеш на добър продукт, представен от адекватен човек в правилния момент, с подходящата компания имаш много по-голям шанс да разбереш материята. Понякога си мечтая да се бях родила в някоя страна с дълголетна винена история и традиция (веднага ще ме контролират, че и ние сме такава, траките, нали), където виното просто е култура, на която биваш научен от малък.

Казват, че “Във виното е истината”.

Клише, но безспорен факт. Виното е напитка, която може да те закара до всяка една точка на света, да те запознае с хората зад него, с живота и мечтите им. Виното е общуване, а в общуването е истината.

Какво е да се занимаваш с вино в България? 

Трудно е, но виното е емоция и любов, няма как да се откажеш от него. Българският пазар е много сложен, защото просто все още е много малък и на моменти скучен, от това идва сложността за мен. Аз отделям изключително много време в комуникация с вносители, български производители, винари в търсене на нещо ново, по-различно или пък по-достъпно за потребителя. За огромно мое съжаление винената публика не се разраства с темповете, които ние искаме. Трябва голямо търпение и силна вяра, че някога българинът ще предпочете повече да пие вино вместо ракия. Успява да ме издържа донякъде, не 100%, и не мисля, че скоро би се променило това. Реалист съм.

Вървим в добра посока (както казах с бавни крачки). Имаме приличен брой изби – от малки, семейни, до по-големи и концентрирани в по-масово производство. Все повече изби започват или се опитват да правят вина с по-малка намеса, да отглеждат лозята по подходящ и щадящ начин. Имаме поне 10 изби, които правят пенливо вино (алелуя), няколко изби произвеждат и пет-нат (натурално пенливо) или пък оранжеви вина. Броят на винените барове нараства, обръща се и по-голямо внимание на винените менюта. Така че, да, има развитие, но сме далеч от това, което трябва да е. 

Прочети още на следващата страница...