Тя е артист по душа и по образование. Завършила е специалност фотография в департамент „Визуални изкуства“, но животът я среща с любовта на живота й сравнително рано. Виното я намира, тя намира него и двамата заедно се развиват в бранша повече от десетилетие.
Кристина Маркова е съсобственик на вино бар в центъра и е от онези хора, които всички питат “Криси, какво вино да пия днес?” или “Това вино хубаво ли е?”. Участвала е в организирането на десетки събития, дегустации и обучения. Самата тя споделя, че обожава да консултира клиенти, приятели и познати и в това вижда красотата на ежедневието. Запознала е публиката с вина, които трудно или изобщо не се намират в България или пък са скрити съкровища в някоя малка изба.
Как се зароди любовта ти към виното и превърна ли се то във “вреден навик”?
Запалиха ме много лесно. Имах късметът да попадна на хора, които пишат и говорят изключително интересно за виното и някак ми предадоха тази емоция. Също така живеех до един от първите винени магазини в София, току-що се бях върнала от бригада в САЩ. Бях студент с много свободно време и някак всеки ден прекарвах поне по 5 часа в този магазин, говорейки и опитвайки вино (не съм работила там ). След това се запознах с най-правилния човек за вино в България и така животът ми тръгна в тази посока. А за „вреден навик“ – абсурд, виното е най-смисленото нещо в живота ми. Да, все още нямам деца...
Какво е да си жена в света на виното – и като професия, и като позиция?
Прекрасно е! Истината е, че за повече от 10 години в бранша никога не съм усещала някакво подценяване или пък неглижиране към мен, от факта, че съм жена. По-скоро е имало някакви колебания към мен от възрастта ми, започнах да се занимавам с вино около 20-те ми години и тогава виждах как хората не са много ок с мен, защото нямам нужния опит, предполагам. Знаете ли, че дори и в България процентът на дамите във винопроизводството и работата с вино е изключително голям. Така че - виното отдавна не е запазена марка за мъжете.
Прочети още на следващата страница...
Казваш, че няма ден, в който не чуваш въпроса: “Крис, какво вино да пия днес?”. Лесно ли се отваря на този въпрос?
Няма такъв ден, да. От една страна, искам да се промени тази нонстоп консултация, защото просто не мога да съм на линия винаги, но от друга, знам, че хората, които ме питат наистина имат нужда от съвет или някакъв вид насочване. Иначе е лесно, защото с няколко бързи въпроса от моя страна мога да разбера каква е нагласата и да предложа вариант. Познавам пазара и артикулите много добре.
Ти си артист човек и в едно интервю споделяш, че виното е изкуство. Хората разбират ли го?
С бавни крачки, но се разбира, да. Като всяко едно нещо, ако попаднеш на добър продукт, представен от адекватен човек в правилния момент, с подходящата компания имаш много по-голям шанс да разбереш материята. Понякога си мечтая да се бях родила в някоя страна с дълголетна винена история и традиция (веднага ще ме контролират, че и ние сме такава, траките, нали), където виното просто е култура, на която биваш научен от малък.
Казват, че “Във виното е истината”.
Клише, но безспорен факт. Виното е напитка, която може да те закара до всяка една точка на света, да те запознае с хората зад него, с живота и мечтите им. Виното е общуване, а в общуването е истината.
Какво е да се занимаваш с вино в България?
Трудно е, но виното е емоция и любов, няма как да се откажеш от него. Българският пазар е много сложен, защото просто все още е много малък и на моменти скучен, от това идва сложността за мен. Аз отделям изключително много време в комуникация с вносители, български производители, винари в търсене на нещо ново, по-различно или пък по-достъпно за потребителя. За огромно мое съжаление винената публика не се разраства с темповете, които ние искаме. Трябва голямо търпение и силна вяра, че някога българинът ще предпочете повече да пие вино вместо ракия. Успява да ме издържа донякъде, не 100%, и не мисля, че скоро би се променило това. Реалист съм.
Вървим в добра посока (както казах с бавни крачки). Имаме приличен брой изби – от малки, семейни, до по-големи и концентрирани в по-масово производство. Все повече изби започват или се опитват да правят вина с по-малка намеса, да отглеждат лозята по подходящ и щадящ начин. Имаме поне 10 изби, които правят пенливо вино (алелуя), няколко изби произвеждат и пет-нат (натурално пенливо) или пък оранжеви вина. Броят на винените барове нараства, обръща се и по-голямо внимание на винените менюта. Така че, да, има развитие, но сме далеч от това, което трябва да е.
Прочети още на следващата страница...
Няма да те питаме българско или не, но кое е виното/избата, с което свързваш родната сцена и кое е любимото ти внос?
Няма да те питаме, но ще те попитаме. Ще започна с вноса, едно от най-любимите ми вина и буквално любов от пръв поглед е Monopole Clasico 2017 – вино, което направено от сорт виура с прибавка на шери (Манцанийя), тотално откачено и нетипично вино. Ако трябва да го опиша, то е едно от най-секси вината, които съм опитвала някога. Адски комплексно, представете си вкус на море, бадеми, препечени нотки и супер минерално.
За българско не ми се иска да давам конкретни примери, мога да само да споделя, че ми се иска да има все повече вина като Bottled Opinions, нов, дързък български проект.
Един нетипичен въпрос - кое е виното, което препоръчваш за студено и ветровито време?
Пенливо за всяка минута от деня, но за по-ветровито някой - пино ноар.
"Закон" ли е през зимата да се пие червено, а през лятото - бяло вино?
Ако е закон е много остарял. Мисля, че вече хората не се съобразяват с това правило. А и има прекрасни червени вина, които, ако са леко охладени, са перфектни за лятно барбекю например. Пино ноар, менсия, рефоско, алианико…
Пенливо! Няма как да си говорим с теб и да не споменем поне веднъж пенливото вино. Организираш много събития, които са посветени на него.
Пенливото вино е най-голямата ми страст, мисля, че това е най-споменаваната дума и в речника ми, повече от „здравей“. Обичам всякакво пенливо, като през повечето време залагам на испански балончета – кава. Преди няколко месеца организирахме мащабно събитие за дегустация на 100 пенливи (вярвате или не, има толкова, че и много повече в България) – “Bubbles in the sky” в страхотен руфтоп бар. За първи път се прави такова събитие и имаше супер посещаемост, което ми върна вярата, че виното и по-точно пенливото ще спасят света.
Все още ли в България шампанско се гърми само на Нова година или пенливото вино вече стана част от ежедневието ни?
Ох, най-болният ми въпрос, ударихте ме в сърцето. Пенливото е прието като вино за поводи и все още е рядкост ей така да си отвориш бутилка балончета по средата на деня, защото просто времето е хубаво. Но нещата се променят, и то доста бързо в тази посока. Голям процент от потребителите вече правят разлика между просеко и шампанско, поръчват си пенливо на брънч или обяд, пият в нощните клубове пенливо, така че става все по-хубаво! Пийте пенливо и използвайте моя хаштаг #пенливозавсичко.
Препоръчай ни четири вина, които смяташ, че биха паснали на едно градско момиче.
Пенливо - добре изстудена Кава.
Бяло – Шенин блан – най-интересният бял сорт за мен, съжалявам че не споменавам кралете Шардоне и Совиньон блан.
Българско розе от местни сортове – има чудни примери, които са комплексни, гастрономически и не отстъпват на масовите провансалски розета.
Червено – ако изключим добре познатите Каберне совиньон, Мерло, Пино ноар, защо не Фрапато. Сицилиански сорт с вкусов профил на вишна и черна череша, червени плодове и сладки подправки. А и кой не иска да се пренесе до Сицилия?
Наздраве от мен!
