Лица

За любовта и Vespa-та: Александра и Борислав Петкови

Обичат да карат заедно, дори и на дълги разстояния

Срещнахме се с тях в един късен следобед, когато времето малко се беше понамръщило, но сякаш не посмя да завали или поне го направи за кратко. Остави ни да се насладим на красивата Царска градина, на историите на Александра, която се занимава с маркетинг в голяма фармацевтична компания и е главен редактор на списание за здравословен начин на живот, и Борислав, който има собствен бизнес, да се посмеем с тях, да се докоснем до любовта им и „да пътешестваме“ на близки и далечни разстояния. Част от техните пътешествия често се случват на мотори, затова и на срещата ни дойдоха на две колела – тя с Vespa Primavera, а той с модел GTS Super 300. Как Александра се е заразила от страстта на Борислав към моторите, къде ги отвежда тя и какво ще бъде лятото на семейство Петкови, ни споделят самите те. Малко преди да отпътуват. Отново.

Как се роди страстта ви към моторите?

Борислав: Моят дядо имаше мотор и не какъв да е, а Иж. Возеше ме с него постоянно и като дете не спирах да се въртя около него, докато помпа гумите, докато го ремонтира. В 9-и клас, малко поотраснал, когато него го нямаше, започнах да се качвам на мотора. Постепенно вече го карах навсякъде, качвах с мен братовчед ми, сестра ми, по трима човека се събирахме на него. Сега като се замисля, е било доста рисковано. По-късно се запалих по кросови мотори, после по Atv-та, с които непрекъснато обикалях из България, дори стигнах с Atv до Италия. Но с течение на времето започнах да имам проблем с коленете. Бях се запалил и по Harley Davidson, купих си един, но навъртях едва около 1000 километра за три години. Малко преди това взех и първата си Vespa, беше жълта, 50-кубикова, с която си карах в града. Прецених, че е по-добрият вариант, по-практична е. Алекс я научих с тази жълта Vespa да кара. Тя първоначално не искаше. Беше много смешно. Но се научи. Сега все още кара 50-кубикова, защото няма книжка, но се справя много добре.

Александра: Да, правим и извънградски пътувания.

Борислав: Но това е страст и дори не се съобразявам много с времето навън, а карам.

Александра: Аз се съобразявам. При мен нещата започнаха от него. Взе жълтата Vespa, закара ме на един стар паркинг и ме пусна да въртя кръгчета, докато не ми се зави свят. След това си направих един маршрут между бул. "Арсеналски" и ул. "Хаджикоцев", редувах ги, отново докато не ми се завие свят. След това сменихме жълтата Vespa с бяла. Карах малко и след това забременях, не съм се осмелявала да карам сама. Миналата година бях постоянно с бебето и не съм карала също. Реално това е първата ми година, в която си отделям повече време за каране и го правя с голямо желание. Това ми е най-любимото хоби, придобито от него. Сега аз съм мотиваторът да караме по-често.

Докъде сте стигали най-далече?

Александара: Двамата заедно до язовир Лобуш. Случи се с Vespa Club Bulgaria. Много исках сама да карам и ми казаха, че има група с 50-кубикови, т.е. бавната група и бързата група. Беше много приятно. Другото ни по-далечно е до едно любимо наше място, близо до София, за годишнината ни от подписването. Историята с него е, че преди три години и половина аз го бях поканила там на тогавашната ни годишнина, откакто бяхме станали гаджета. Тогава ми поиска ръката и ми подари пръстен. Затова ни е много емоционално това място. Но лятото е пред нас и се надявам още много да покараме двамата. Или с клуба, защото когато сме в група, е по-сигурно и се чувствам по-добре. Опитните винаги карат колите да ти правят път, спират движението и се чувстваш защитен.

Борислав: В града е опасно.

Александра: Навсякъде е опасно.

Борислав: Селските пътища са най-хубави.

Александра: Истината е, че когато се качиш на мотора, си даваш сметка, че единственият ти предпазител е каската. Да се качиш от кола на мотор, променя всичко – нямаш колан, нямаш врати, таван, нямаш еърбеци и здравословната доза страх пази.

Ти как преодоля първоначалния страх?

Александра: Не мога да кажа, че съм го преодоляла. До ден днешен внимавам с мотора, със ситуацията на пътя, винаги съм с едно наум за това, че може някой да не ме види, да не ме чуе, да не ме забележи. Очите не са на 4, а на 360 градуса. Постоянно се оглеждам. Не мисля, че това ще го преодолея напълно, но не ми трепери под лъжичката, когато се кача. Приятно ми е.

Човек трябва да е внимателен. И да не казваме страх, а по-скоро да си нащрек.

Борислав: Сега ще ви издам откъде аз се запалих по Vespa, защото когато си купих първата, много малко хора караха и ги оценяваха. Винаги съм харесвал Depeche Mode, a в много техни клипове имаше Vespa. Оттогава ми е в главата, още от 1986-а и техните първи видеа. Взех си моята малко ей така, на шега, но толкова се привързах.

Александра: Като кученце.

Борислав: Ние, между другото, имаме йорки, мини, кило и половина тежи и него го возим с моторчето.

Александра: Даже на нашия Save the Date за сватбата беше снимка на Йоли на моята Vespa. Първо в гръб седи на нея, а после бяхме направили билборд пред хотела, където беше сватбата ни, с Йоли, вече заснета в преден план, на който пишеше нещо от рода на „За сватбата тук...“ И тя се вози, да!

Борислав: Първо се криеше, но сега гледа с любопитство.

Има още...


Какво друго обичате да правите заедно?

Александра: Много неща обичаме да правим заедно като семейство.

Борислав: Кайтсърф караме заедно. Сноуборд...

Александра: ...някои карат, други се опитват. Много обичаме да си готвим или да се виждаме с приятели. Преди бяхме малко по-активни, сега покрай малкото дете – не толкова. И двамата сме кулинари, обичаме да ни идват гости. Много неща около масата ни свързват и разбира се, любовта към пътешествията.

Борислав: Ти обичаш много на море да ходиш. 

Александра: Да, много обичам, особено ако съм придружена от теб. Много обича да ме зарязва на морето, казва ми: „Ти отиди, аз ще дойда след 3-4 дни“. Преди време трябваше да ходим в Шри Ланка, всичко беше организирано, самолетни билети и няколко дни преди това ми звъни и ми заявява: „Аз няма да мога да тръгна“. И аз отидох сама, а той дойде няколко дни по-късно.

Кое е най-запомнящото се пътешествие?

Борислав: Всички са запомнящи се.

Александра: Може би първото екзотично пътуване заедно.

Борислав: Да, в Занзибар.

Александара: Бяхме съвсем пресни гаджета, отидохме с една голяма група. Пътуваха около 30 човека в продължение на един месец, като едни тръгват, връщат се по-рано, други остават. Но всички бяха, за да карат кайтсърф. Тогава за първи път се докоснах до кайтсърфа. Беше много екзотично.

Борислав: Беше много диво, нямаше хотели, бяхме буквално на пясъка.

Александара: Има с какво да го запомним. Имаше страхотни емоции. А най-запомнящото се пътешествие в България беше първият уикенд, организиран от Vespa Club Bulgaria. Успяхме да оставим детето и заминахме с неговия мотор. Чувствахме се толкова свободни, като младоженци. За първи път цели три дни сами. Беше много хубаво, в Копривщица, направо пърхах.

Борислав: И с хубави хора се запознахме, защото повечето хора, които карат Vespa, са много интересни.

Това лято къде ще го прекарате?

Александара: Съвсем скоро заминаваме на море с наши приятели.

Борислав: Аз ще пътувам с Vespa-та, а тя с детето и колата.

Александара: След това ще се разделим за малко. Аз отивам на много интересен здравословен ритрийт, след това ще се съберем, за да отидем на гости на една приятелка в Троянския балкан. След това август ще видим. 

Борислав: Ще попътуваме малко и с кемпера, но харесвам София в края на септември, когато се събираме отново всички познати.

Кои са ви любимите места в града?

Александра: Непретенциозни места, където можем да срещнем много познати. 

Борислав: By the way, там са повечето ни приятели.

Александара: В Caché също често ходим, защото живеем наблизо. Също и Street Chefs, собствениците са ни много добри приятели. Обичаме суши и ходим в Hamachi- ni. Но най-вече предпочитаме дългите и спокойни разходки в парка, защото обичаме да прекарваме повече време сред природата. Харесва ни да се връщаме към любими места. "Всяка година по същото време", както пеят Белослава и Орлин Павлов в песента си. Нашата песен. 

С подкрепата на Vespa