Зад фината изложба „За нея“, която до 18 юни можете да видите в София, стоят две 25-годишни момичета - Теодора Лилян и Даниела Емануилова, завършили Фотография в НАТФИЗ. Всъщност изложбата, която в момента обикаля страната, е тяхната дипломна работа, която правят в последната година на обучението си. Тогава, когато паралелно с това следване, Теди полага държавни изпити, за да вземе втората си диплома по Философия в Софийския университет, а Дани снима за различни списания. Избират женската тема, защото искат да надникнат в тайния свят на жената и да го покажат на околните, но всъщност искат кариерата им да продължи в съвсем различна посока. Теди мечтае да се занимава с театрална фотография и да намира време в денонощието за книгите и прекрасния кокер, с който е неразделна, а Дани намира себе си, снимайки филми, работейки едновременно като фотограф на продукцията и на мейкинга. Успява - до дни ще започне работа като фотограф на новия филм на Ники Илиев, а междувременно снимки на 40 жени продължават обиколката си из страната.

Защо решихте да снимате жени?

Теди: По-сложно би било да са мъже. При жената я има тази суетна черта - независимо с какво се занимава, като ѝ кажеш, че искаш да я снимаш, тя се ласкае. Докато при мъжете щяхме да открием само младежи, занимаващи се с изкуство, там те са много по-освободени.
Дани: Ние сме жени, в крайна сметка имаме представа какво искаме да видим, да покажем, докато при мъжете не е точно така. Не можем да си представим да съберем 40 мъже на едно място.

Какво беше заданието за дипломната ви работа?

Дани: Задачата беше да си измислим сами тема и да работим по нея, да я съгласуваме с преподавателката и тя да ни насочва. След първите 3-4 жени, които снимахме, вече добихме ясна представа точно как бихме искали цялостно да изглежда проектът.

Вие сами ли решихте да бъдете екип?

Дани: Да, но всъщност сме единствените, които се дипломират заедно и правят общ проект. Друго е да сте двама и да работите по един проект, има повече идеи. Но като цяло – такава практика - да се работи заедно, не е присъща на дипломантите.
Теди: Бяхме при една и съща преподавателка, което също е важно, защото ако са двама художествени ръководители щеше да има някаква борба и нямаше да се получи.
 
Всъщност какъв е замисълът на изложбата?

Дани: Искахме да покажем различни жени в среда, която най-добре ги характеризира, не ежедневието или работата им, а точно така, както те се виждат. За нас много беше важна средата, в която са снимани – всички детайли, които са околко тях.

Как избрахте декорире на снимките за всяка жена?

Теди: Помолихме всяка от тях да каже нещо, което те виждат за себе си.
Дани: Казахме им да помислят за дома, място, филм или книга – едно нещо, което е наистина близко до тях или мечтата, която преследват. Да са освободени, да не се ограничават в това, което ни кават. Това ни беше целта, за да покажем как те самите се усещат.

Какви професии имат тези 40 жени?

Дани: Снимахме адвокат, учител, журналист, пенсионерки, които си живеят на село, главен редактор на женско списание.
Теди: Има художници, актриси, режисьор, сценограф, архитект – по-младите дами са с по-разнообразни професии.

Кои снимки притичаха по-лесно?

Дани: По принцип, зависи от човека. Но като цяло много по-лесно и бързо минаваха снимките с по-възрастните жени.Те са наясно със себе си и нямаха нужда от 3 месеца да мислят коя им е думата или мястото, което ги характеризира. Те просто занеха какво е точно и като отивахме на тези места, си се отпускаха и снимките се получаваха.

Къде направихте фотосесиите?

Дани: Снимахме в Пловдив, София, Благоевград, а също и в планината – като на Безбог например.

Колко време ви отне?

Теди: Почти година и половина.
Дани: Още половин година преди това сме го обсъждали, но все отлагахме. Искахме да снимаме сестрата на Теди, която беше бременна в деветия месец и Теди ми каза – „Ако не е сега, тя другата седмица ще роди. Трябва да я снимаме!“ Така направихме първия кадър и всичко започна. Но много време обмисляхме дали снимките да са черно-бяли, вертикални ли ще са кадрите, хоризонтални ли, пък  дали само в студио ще се снима, как точно да ги снимаме тия жени? Нали ще снимаме 40 жени, ама кое ще е по-интересно не просто да снимаме 40 жени. Кое? Портретът ли? Пък да има контакт с тях, пък те да си помислят, защото по-младите наистина им отне доста време да измислят къде искат да ги снимат. Това си беше предизвикателство горе-долу с една дума да обясниш своя вътрешен свят. Всяка от тях е абсолютно различна, ако ти си казала „книга“, другото момиче ни казва „щастие“. И ние се чудим сега как да я представим, как да я снимаме тази жена, така че хем да ти стане ясно, гледайки фотографията, че на нея това ѝ е така най-търсеното в живота. Малко това ни затрудняваше.
Теди: Имахме едно момиче, което се определи с думата „любов“. Снимахме я с едно голямо сърце и се получи много приятна.

И как решихте да изглеждат всичките снимки?

Теди: Всички са черно-бели и вертикални.
Дани: Представи си ако тръгнеш да разглеждаш в галерия различнифотографии цветни, вертикални, хоризонтални, черно-бели...Ще стигнеш донякъде и няма да им обърнеш такова внимание.
Теди: Така ги равнопоставяме. Слагаме една рамка и е по-лесно и за нас, знаем какво търсим.

Много ли са жените, които не се занимават с това, с което се определят?

Дани: Имаше, да. Голяма част от хората, които снимахме се виждаха по съвсем различен начин, освен хората, може би специално свързани с изкуството.
Теди: Така е. Снимахме майка ми в планината – е ясно, че няма как да работи в планината. За това е толкова интересно, че това което виждаш всъщност не е това, което изглежда.

Вие направихте откриване в София? В кои други градове е била изложбата?

Дани: Представихме я в Благоевград, Пазарджик, Стара Загора, от 20.06 до 05.07 ще бъде в клуб „Таралеж: във Велико Търново, а от 10.07 до 05.08 ще може да бъде видяна и във Варна. Заповядайте, входът е безплатен!