Това са хората, които стоят зад фестивала "София Менар", чието седмо издание пълни залите на няколко столични киносалона и което ни запознава с една колкото близка, толкова и далечна философия за живота - тази на ислямските общества. В разгара на фестивала им зададохме няколко въпроса, на които те бяха достатъчно любезни да отговорят, макар и времето им в момента да е доста оскъдно.
Ако трябва да улесните човек, който не ви познава – кой е Ангел и кой е Здравко? Представете се накратко.
Ангел е завършил тюркология, а Здравко – кинознание. Двамата сме двигателят на “Позор” и организираме фестивалите “София Менар”, “Северно сияние” и “София Байтинг Докс”. Работим по тези три събития целогодишно: от селекцията на филмите през преводите и субтитрите до подготовката на рекламните материали и самата рекламна кампания – всичко това го правим ние двамата. Засега ни се получава.
Как се роди идеята за “Менар”? Трудно ли беше в началото и какво се промени за тези години?
“Менар” се роди преди 7 години, когато беше малък проект, наречен “Цветята на Корана”. Тогава програмата включваше 15 заглавия, днес показваме над 60 филма. Тогава ние по всякакъв начин се опитвахме да убедим разпространителите да ни предоставят някое заглавие за участие, днес хиляди продуценти изпращат филмите си за фестивала и ние отсяваме малък брой, които да достигнат до зрителите. В началото и зрителите бяха доста по-малко, но все пак достатъчно, за да видим, че интерес към културата на Близкия изток и Северна Африка има. С годините публиката се увеличава с всяко поредно издание. Има зрители, с които сме се запознали в началото през 2009 г. и които, сега като се срещнем на някоя прожекция, ни припомнят как тогава едва се е събирала една група от по 50 ентусиасти в залата. А днес ходят да си купуват билети предварително, защото често и билетите свършват.
Колко такива кинофестивала има в Европа?
Има доста такива форуми, най-големият е в Малмьо, където раздават и награди. Ние следим изкъсо тяхната програма. Има голям фестивал на турския филм в Амстердам, с тях също държим връзка. Повечето от тези фестивали са без конкурсен характер и показват най-доброто, заснето през годината. На Балканите ние сме водещият фестивал за ислямска култура. Все по-често директори на други фестивали влизат в контакт с нас, за да искат заглавия, които ние сме селектирали.
В светлината на сблъсъка между културите какво постига според вас един такъв фестивал?
Фестивалът е един мост, по който се опитваме да накараме все повече хора да преминат, за да видят, че различната религия не е опасна и че различните традиции само обогатяват човека. Това, че все повече зрители идват на кино, ни радва, защото означава, че тези, които веднъж са преминали по моста, не се страхуват да го направят отново.
Видях пълни зали, с което ви поздравявам, но се чудя това конюнктурно явление ли е?
Тези зрители ние ги “отглеждаме” вече 7 години. С всяко изминало издание публиката се удвоява спрямо предишното. Имаме непрекъснат контакт със зрителите, виждаме се с тях след прожекциите – хвалят ни, порицават ни, съветват ни. Тази връзка сме я създали още от първото издание на фестивала и ни е приятно да виждаме лица, които години наред срещаме по време на фестивалните дни.
Дочухме, че пускате бежанците в България безплатно на прожекциите. Идват ли тези хора и какво казват?
Идват и много се радват, че стават част от фестивалната публика. Имат си доброволци, които ги организират и ги водят в Дома на киното. Ние от три години работим с бежанци и вратите на салоните са отворени за тях. Искаме да им дадем и малко духовна храна. Преди няколко месеца занесохме едни пакети с учебници и учебни помагала по български език в бежанския център в Овча купел. Българският е задължителен за тях. Решихме да направим така, че да им е интересно да го изучават.
Каква е българската кинопублика, какво обича и какво не?
Това и ние не можем да кажем. Публиката винаги ни изненадва. Някои филми, които сме селектирали с идеята, че ще минат съвсем камерно и затова са програмирани в по-малки зали, се оказват скрити хитове на фестивала и се налага да имат допълнителни прожекции, за да ги видят всички желаещи. Получава се и обратното. Но едно нещо сме разбрали: за всеки филм си има зрители.[[more]]Кой филм да гледаме задължително?
Много е трудно да кажем едно заглавие. Гледайте иранските независими филми, защото селекцията е изключително силна и за първи път всички те могат да се видят на един фестивал. Отличени са на много филмови фестивали, но никъде не е имало такъв фокус върху независимото иранско кино. Разпространителят Мохамад Атебай направи голям жест, като се съгласи най-добрите заглавия от каталога на “Ираниън Индипендънтс” да бъдат обособени като отделен фокус на “София Менар”.
Какво още ви се ще да направите?
Искаме да можем да си позволим да каним повече гости на “София Менар”. Тази година прожекциите с представяния минават много успешно, залите са пълни, зрителите задават въпроси на режисьорите след филма, интересът към гостите е голям. Това е следващата ни цел – да каним повече автори, които да представят филмите си пред българската публика.
