ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жаклин Цочева: "Екипният дух не зависи от разстоянието, той се отглежда и възпитава"

Жаклин Цочева: "Екипният дух не зависи от разстоянието, той се отглежда и възпитава"

През последните няколко месеца много от нас трябваше да променят не само ежедневните си навици, но и работните. Как се работи от разстояние, лесно ли се поддържа екипен дух в такава ситуация и каква е ролята на мениджъра, ни споделя днес Жаклин Цочева, директор „Публични комуникации и връзки с обществеността“ на Кока-Кола ХБК в България. С нея си говорим и за това как големите компании могат да подпомагат малкия бизнес, каква е социалната им отговорност по време на криза и защо е все по-важно да говорим за устойчиво развитие.

Как се наложи голяма компания като Кока-Кола ХБК да реорганизира работата си по време на извънредното положение?

Жаклин Цочева: Както, сигурна съм, и всички други компании – бързо, фокусирано и с ясни цели. Такъв тип извънредни ситуации често са катализатор на процеси, които при нормални обстоятелства биха се случили по-бавно или дори не биха се случили. Смело мога да кажа, че се адаптирахме бързо и ефективно, а положителният ефект от цялата ситуация е, че се сближихме и сплотихме много като екип, пък макар и физически разделени.

Какви бяха позитивите и негативите при работата от разстояние? По-трудно ли се поддържа екипният дух в подобна ситуация?

Жаклин Цочева: Екипният дух не зависи от разстоянието – той се отглежда и възпитава. И това е еднакво лесно или трудно – както онлайн, така и офлайн. Позитивите на това отглеждане проличават именно в критични ситуации, тогава си личи колко силен и сплотен е един екип. Негативите са свързани с липсата на възможност да бъдем физически заедно, което особено в нашата работа – на комуникатори, е сериозна трудност. Моят персонален извод от работата ни от разстояние конкретно за нашия екип „Публични комуникации и връзки с обществеността“ е, че сме една добре смазана работеща машина, която може да се справи с всяко предизвикателство. И това ме прави щастлива и ме вдъхновява.

В такива случаи какво е добре да направи всеки мениджър?

Жаклин Цочева: Изключително важно в кризисни ситуации е да не създава допълнителни кризи, с други думи – всеки човек да са старае да работи и да не създава допълнително напрежение в своята и в работата на останалите. Също така е много важно да се подходи с разбиране към индивидуалните нужди на всеки колега, защото в стресови ситуации човек реагира различно, а когато не сме заедно, често сме склонни да „пропуснем“ човешкия елемент за сметка на професионалния. А истината за мен е, че всяка криза и предизвикателство се случват в среда и зависят от обстоятелства, но се решават и превъзмогват с хора.

Затова и хората, и как те се чувстват, и колко се подкрепят, за да могат да работят спокойно, са на първо място. След това заедно се фокусираме върху резултатите и се обединяваме около целите – отново заедно.

Малкият бизнес беше и все още е доста засегнат от кризата. Но какво се случва с големите компании и трябва ли те да подкрепят по-малките общности в такива моменти?

Жаклин Цочева: Отговорността на големите, на лидерите в такива ситуации, е да водят. И колкото и нескромно и смело да прозвучи, ние – цялата система на Кока-Кола в България, поведохме и дадохме пример. Тази предизвикателна година съвпада с 55-годишнината на Кока-Кола в България и вероятно е символично, че точно в нея имахме възможност да направим толкова много за общностите в страната. Дарихме над 140 000 литра вода и безалкохолни напитки на 26 болници и социални организации, кампанията „Магазинчето на квартала“, чрез която инвестираме над 100 000 лв. в малки бизнес в България, специалната ни програма, с която ще предоставим реклама на над 800 заведения в цялата страна. Инвестицията ни в общностите в България от началото на пандемията вече надхвърля 1 милион лева.

В момента още повече се заговори за устойчиво развитие, сякаш осъзнахме наистина какво причиняваме на природата. Вие самите сте имали доста кампании в тази посока. Планирате ли нещо ново?

Жаклин Цочева: Нашият ангажимент към опазването на околната среда и разделното събиране и рециклиране на отпадъци е дългосрочен и не се ограничава само в кампаниите, които правим. Той е част от работата и ежедневната дейност на всеки един отдел в нашата компания – от производство, през комуникации и маркетинг, до финанси и продажби, за да назова само някои от тях. Разбира се, като производител за нас е важно производственият ни процес да е максимално щадящ природата – например през последната година рециклирахме 96% от отпадъците, генерирани в нашите заводи, и понижихме използването на вода с 5% или иначе казано – средното годишно потребление на 800 българи. Постиженията наистина са много и са впечатляващи, а всяка година ги събираме в Доклада за устойчиво развитие и социо-икономическо въздействие, от който става ясно наистина, че за нас устойчивото развитие не е кампания, а начинът, по който развиваме бизнеса си.

Ще се променят ли като цяло навиците ни след една толкова продължителна изолация?

Жаклин Цочева: Ние вече се променяме, дори често без да го осъзнаваме. На първо място, приоритизираха се наистина важни инициативи и процеси в професионален план, провокира се и изпъкна креативността и таланта в хората, и не на последно място – в криза се вижда наистина на кого можеш да разчиташ... В личен план аз намерих повече време за семейството и пътувания в България. Дотук всичко ми се струва хубаво и положително. Липсват ми обаче много често човешки неща – прегръдките с приятели и колеги при срещи, липсват често и самите физически срещи.

И се надявам, гледайки назад в историята също, че това положение ще бъде само ситуация, от която ще запазим хубавите елементи на промяната и ще оценим други, които винаги сме имали за даденост – да танцуваме, да се забавляваме и да се виждаме очи в очи, както никога до сега...

 

С подкрепата на Кока-Кола ХБК България

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...