Не познавам Жанина лично. Тя е добра приятелка на моя приятелка. И бях чувала по някоя дума за Жанина, Брайтън и морето. В разказите на нашата обща приятелка Пламена тя звучеше така, сякаш е интересна и смела жена. Интервюто с нея не ме разочарова. Жанина прояви собствен стил още с начина, по който превърна моя въпросник в свой разказ. Приятно четене в компанията на Жанина Сойер от Момичетата all over the world.
Здравейте!
Казвам се Жанина!
Родена в Димитровград, израснала в София, от 20 години живея в Брайтън, град на брега на морето в Южна Англия. Заобиколен от красиви широки зелени полета, това е кътче от света, в което историята се преплита с модернизъм и разнообразието от народности, култури, религии и хора привлича и приветства всеки нов посетител.
Дойдох като Au Pair през 1995 г. Исках да науча английски, за да се включа в бизнеса на родителите ми, но съдбата ме срещна с Крис.
С какво се занимавате?
От години съм мениджър в голяма търговска компания, харесвам работата си, но истинската ми страст е фотографията.
Каква мечтаехте да станете като малка?
Когато бях малка, растейки в комунистическа България, мечтаех един ден да мога да пътувам из света, това може би ме обобщава като мечтател-пътешественик. Беше една много смела мечта, но никога не се отказах от нея. Знаех всички държави в света, техните столици и къде се намират.
Днес подстрекавам децата си да мечтаят, защото мечтите се сбъдват. И продължавам да планувам пътувания, въпреки че съм стъпвала на 6 континента. [[quote:0]]Какво Ви вдъхновява?
Вдъхновявя ме любовта. Любовта на най-близките ми – децата, мъжа ми, майка ми. Любовта ме кара да се чувствам силна, могъща!
Как Ви промени напускането на България?
Напускането на България ме шокира! Разбуди чувства, за които не знаех, че могат да болят толкова много, като носталгията например. Но от друга страна, ме направи силна, независима, научих се колко е важно да се променяш и развиваш с времето. Станах част от една съвсем различна култура и още по-горда българка.
Какво искахте да постигнете, а не успяхте?
Опитвам се да гледам оптимистично на живота, не бих казала, че не съм успяла да постигна някоя от целите си, а по-скоро явно не съм изследвала всички възможни пътища до нея.
Най-голямото ми постижение и гордост са моите деца! Родителската роля според мен е една от най-предизвикателните и добрият краен резултат е изключително възнаграждаващ.
Най-важният урок, който сте научили през годините?
Семейството е най-важно! Уважавай близките си, научи се да прощаваш, не задържай недоволство.
За какво Ви е трябвала смелост?
Смелост ми е била необходима много пъти в живота, особено когато загубих баща си...
Къде е Вашето вкъщи?
Моето "вкъщи" сега вече е Брайтън, но дълги години не бях сигурна къде се чувствам повече у дома си. Логически погледнато, живея тук повече от половината си съзнателен живот; децата и мъжът ми са родени и израснали в града; домът, който съм обзавела, е тук. [[more]] Намирам София променена всеки път, когато се прибера, това е чудесно и в реда на нещата, но ме обърква. Все още имам много ярки спомени от "Кимбо", "Кравай" и "Витошка" през ранната част на 90-те.
Кое е най-трудното на това да живееш в чужбина?
Не намирам за трудно да живея в чужбина. В днешно време е изключително лесно да се общува с целия свят, достъпно е да се пътува.
Може би единственото нещо, което не мога да правя, е да ходя при баба всяка събота и неделя както, когато бях малка. Това ми липсва.
Какво би казала на 20-годишната Жанина?
Без значение колко те боли или колко зле се чувстваш, винаги се дръж с достойнство. Достойнството е нещото, което никой не може да ти отнеме.
