Лица

Живко Константинов: Съдбата обича смелите!

Един истински репортер, пътешественик и кулинар

Познаваме Живко Константинов от екрана на Нова тв, където той беше репортер в продължение на 11 години. След скорошната му раздяла с телевизията се срещаме с него, за да ни разкаже повече за новия си проект, който съдържа равни дози предизвикателство и любов към приключенията.

Живко Константинов определя себе си като една позитивна комбинация от човек, пътешественик и журналист. Но най-вече като колекционер на приключения от целия свят. Чувства се най-добре, когато е на път, като е навъртял километраж по земя, въздух и вода до едни от най-далечните и екзотични места на планетата. Четири пъти се е докосвал до ледения континент Антарктида.

Срещал се е отблизо с най-големите и опасни гущери на Земята – комодските варани. Минавал е с лодка под водопадите Игуасу в Южна Америка. Докосвал се е до тайнствата на храмовете в Индия. Присъствал е на свещена лунна церемония на остров Бали. Преминавал е през най-опасния проток в света – Дрейк и е виждал нос Хорн. Oсвен пътешествията и фотографията другата му страст е кулинарията. Неуморим ентусиаст, готов на всичко, за да направи най-приключенския материал – скача с парашут и бънджи, вози се в шейна с кучешки впряг, лети с парапланер или се спуска в пещери. 

Липсва ли ти телевизията? И стига ли ти трибуната на социалните медии, където се изявяваш в момента?

Живко: Разделих се с NOVA телевизия преди няма и месец. Там, като репортер, прекарах близо 11 години. Мисля, че това е прекалено много време. И въпреки стотиците възможности, които съм имал и бих имал в бъдеще, е време за нови хоризонти! Бъдещето е в интернет и социалните мрежи. Там възможностите и свободата са безгранични. Поле за изява винаги има. Стига да го желаеш и не на последно място – да представяш съдържание с мисъл.

Какво е да си пътешественик? Трябва ли да си роден такъв, или колкото повече пътуваш, толкова повече се увличаш по непознати светове?

Живко: Пътешественикът е този човек, който толкова бързо запълва страниците на международния си паспорт, че се налага често да се реди на дългите опашки, за да го подмени с нов. В Уругвай, през февруари, задържах опашката на митническия контрол, защото се чудеха къде да ми бият печата. Щом се върнах у нас веднага изкарах нов. Обичам да казвам, че съдбата обича смелите. Душата ти трябва да обича да скита и да е готова да понесе предизвикателствата.  Пътешествията те карат да ставаш зависим. Колкото повече, толкова повече. Буквално се пристрастяваш и нямаш търпение за следващото. 

Как започна твоето приключение по света и у нас? 

Живко: С навлизането на нискобюджетните авиопревозвачи пътуванията станаха изключително достъпни. Първоначално минах почти всички маршрути на първата авиокомпания, която започна полети у нас. Сетне и дестинациите на втората. А иначе – приключенията са свързани с работата ми като репортер. Благодарение на нея посетих труднодостъпни места, срещнах се с интересни личности, за всички тях разказвах на зрителите, а сега споделям и на потребителите на социалните мрежи. 

Кои са най-предизвикателните ти пътешествия досега? Би ли ги повторил? 

Живко: Когато нещо се случи веднъж, не е задължително да се повтори. Но стане ли два пъти, то със сигурност ще има и трети път. В моя случай след щастливото трето последва и четвърто. Става дума за приключенията ми до най-студеното място на планетата. Благодарение на доверието на проф. Христо Пимпирев успях да снимам и да разкажа за изследванията на българските учени на ледения континент цели 4 пъти. Определено бих се върнал и за пети път. Антарктика е предизвикателство за най-смелите и жадни за нови открития. Изолирана пулсираща капсула на човешкото любопитство към напълно непознатото. Там преминаваш през друго измерение, където единствен господар е Майката природа! 

Определяш себе си като гражданин на света. Какво е тогава за теб чувството да се връщаш у дома? 

Живко: Най-сладко е да се завърнеш у дома, когато те е нямало дълго време. Да прекрачиш прага, да захвърлиш раницата, да сложиш новия магнит на хладилника, да пуснеш пералнята с мръсните дрехи, да вземеш душ, да седнеш на удобния фотьойл и да усетиш уюта на твоето си място. Няма нищо по-хубаво да се събуждаш на различни точки по земното кълбо, но със сигурност постелята у дома е най-мека, а сънищата най-сладки! 

И още ... 


Как започна проектът "Приключения с Живко Константинов" и каква е идеята му? 

Живко: Съвсем случайно. Огледах се колко стотици папки с некачени снимки имам. Колко много неразказани истории събират прах. Затова реших да споделя колекцията от приключения с публиката. Изключително полезно, и даже заразително, е да разкажеш къде си бил, как си стигнал, какво си видял, да препоръчаш къде да хапнеш и пийнеш. Да представиш твоите лични впечатления и емоции. Страницата съществува от половин година и се учудих от интереса към нея. Мисля, че хората са жадни за нови приключения и усещания. И най-важното – мотивация да отидеш и ти. Да грабнеш предизвикателството и да му се отдадеш. Искрено се надявам да накарам все повече хора да яхнат мечтите и да ги превърнат в реалност!

А къде е мястото на кулинарията в живота ти? Да те очакваме ли скоро в ролята на шеф Константинов? 

Живко: Признавам, че съм голям чревоугодник. Много обичам да си похапвам всякакви странни неща. Ето например в Индонезия опитах дуриан (плод с вкус на нещо между чесън, развалено сирене, с мирис на мръсни чорапи и т.н. неприятни неща ). Хареса ми! Даже дегустирах сладолед от дуриан. Откачена работа. На остров Бали опитах и кафе от изпражненията на азиатската цивета. 

Обичам да приготвям храната си. В кухнята се отпускам и забравям за напрегнатото ежедневие. По време на антарктическата експедиция, на която бях преди няколко месеца, се дават дежурства в кухнята. Там се приготвя храна за 22 души. За закуска зарадвах учените с бухти, втасали на най-чистия въздух на планетата. За обяд спретнах една френска лучена супа с ледникова вода, а за вечеря, на която месото е задължително да бъде на трапезата, сътворих гювеч със свински късчета. И макар че съм вегетарианец от над 25 години и правя само постни манджи, преглътнах това и сготвих с удоволствие. Всички си облизаха пръстите. Особено когато за десерт ги зарадвах с домашна бисквитена торта.

А сега накъде? 

Живко: Как къде?! Към нови предизвикателства, разбира се! Списъкът ми е пълен, но ако някой има още предложения, знае къде да ме открие

 

Сибина Григорова: Ако средата беше здрава, в медиите щяхме да имаме едно много силно поколение журналисти