ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Журналистката Мария Черешева: Нека оставим жените да говорят

Как реагираха медиите в условията на пандемия от коронавирус? Потърсихме за отговор Мария Черешева, зам.-председател на УС на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) и журналистка на свободна практика. Учила е европеистика в София и Маастрихт, Холандия.

За часове журналистите трябваше да свикнат с едно ново за тях професионално предизвикателство – работа в условията на пандемия от коронавирус? Издържаха ли този тест?

Пандемията от коронавирус се оказа безпрецедентно предизвикателство за цялото ни общество, което важи в пълна сила и за журналистите и медиите. Редакциите реагираха светкавично, реорганизирайки процесите си на работа така, че да опазят в най-голяма степен безопасността на екипите си. Това е продължаващ процес, в който постоянно се търси балансът между намаляване на риска от заразяване с повишената обществена потребност от информация 24/7. Ако трябва да сме реалисти, не можем да говорим за златна среда, а за постоянна адаптация и компромиси.

Същевременно медиите са изправени пред драстичен спад на приходите от реклама поради икономическата криза, съпътстваща пандемията,

което поставя под риск работата на хиляди заети в сектора. В този смисъл журналистите носят огромната отговорност да информират качествено обществото за всичко, свързано с коронавируса, работейки в стресови условия и с неяснота за бъдещето си. Напрежението е сериозно, имайки предвид и честите брифинги във всички часове на деня, които трябва да бъдат отразени своевременно. На този етап можем да кажем, че журналистите издържат теста. Тепърва предстои да разберем на каква цена.

Усеща ли се вече ефектът от “информационно претоварване”. Говорим за състояние, в което се намират все повече хора и което съвсем не е безобидно?

Към момента на глобално ниво вече се говори за “инфодемия” – както от информация за коронавируса, така и от дезинформация, каквато напоследък съпътства всички кризисни феномени.

Разпространението на т.нар. “Фалшиви новини” за коронавируса е особено опасно, защото това засяга общественото здраве и може да доведе до фатални решения, базирани на заблуди.

В тази среда традиционните медии са натоварени с отговорната мисия не само да предоставят качествена и навременна информация за пандемията и ефектите от нея, но и да се борят срещу дезинформацията, която може да коства човешки животи. Колкото до претоварването – ефектът му върху потребителите на медии тепърва ще бъде обект на сериозни изследвания от страна на психолози, социолози и други носители на съответната експертиза.

Тънката граница между предаване на обективна информация и внушаване на паника, тревога? Доколко тя бе прекрачена?

Тази граница действително е тънка и медиите често се оказват изкушени от това да поднасят подобна информация по сензационен начин. През 2017 г., с помощта на екип от анализатори от Софийския Университет, АЕЖ – България осъществи задълбочено изследване на новинарските заглавия в най-влиятелните телевизионни и онлайн медии в страната, като изводът беше категоричен: сензацията доминира новинарския поток в България.

На този етап е рано да се направи оценка на отразяването на коронавируса, тъй като кризата тепърва се разгръща, но е факт, че сензационните заглавия, граничещи с всяване на паника, не липсват, особено в медии със съмнителна репутация. Факт е обаче, че в кризи като настоящата до голяма степен тонът се задава от публичната комуникация на отговорните институции. А той на моменти е откровено апокалиптичен. Сериозността на проблема по никакъв начин не трябва да бъде подценявана, но е добре

институциите и медиите да се замислят за ефекта от посланията си върху гражданите и тяхната психика.

Често за борбата с коронавируса се говори с военни термини, които създават усещане за военно положение. На този фон виждаме лидери – като Ангела Меркел и премиерката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн – които комуникират спокойно и откровено с гражданите на страните си и се радват на голямо обществено доверие. Заслужава си да се изследва дали не е по-разумно комуникацията в условията на сериозни кризи да бъде оставена в ръцете на жени :)

Появи ли се дефицит на качествени източници на информация, която бе обусловена от триумфа на жълтите медии в последно време?

Кризи като настоящата доказват необходимостта от качествени и достоверни източници на информация и сякаш гражданите разбират това и разчитат основно на доказани медии, за да се информират за пандемията. Също така масово се гледат на живо брифингите на оперативния щаб, тоест хората потребяват информация директно от източника. На моменти обаче институциите изпращат противоречиви послания и тук идва ролята на качествените медии – да ги “превеждат” и подлагат на критичен анализ. За съжаление, жълтите и псевдомедиите се възползват колкото могат от огромния интерес към темата, за да трупат кликове и печалби от сензационна или откровено невярна информация. Този феномен е неизбежен и както вече посочих, той само увеличава така или иначе огромната отговорност на качествените медии.


Дойде ли времето на приоритетно търсене на позитивните послания и добрите новини, доколкото ги има? Да търсим светлина в тунела, имайки предвид все по-крехката психика на зрителите, слушателите, читателите си?

Позитивните послания и новини винаги са били около нас и интересът към тях сякаш се засилва, включително в резултат от влиянието на социалните мрежи. Доброто заслужава да се чува за него и хората имат нужда от това. Колко от приятелите ви твърдят, че нямат телевизор, защото не им се слуша само за драми и трагедии? Новият вид медийно потребление позволява на хората да избират и на този фон

историите за доброто достигат успешно до тези, които ги търсят.

Традиционните медии сякаш също започват да преодоляват лъжливата максима, че добрата новина е лошата новина. Същевременно обаче се намираме в тежка криза и за проблемите и опасностите трябва да се говори постоянно. Важен е балансът и придържането към фактите, без заиграване с емоциите и страховете на хората. Моментът е исторически и медиите имат шанса да си върнат позагубеното обществено доверие.

АЕЖ кани журналисти и работещи в медийния сектор на безплатен уебинар, посветен на правата и свободите на българските граждани в режим на извънредно положение. Кои права могат да бъдат ограничени в условия на извънредно положение? Могат ли да бъдат ограничени политически права? Може ли да бъде ограничено правото на изразяване на мнение? Тези и още въпроси ще дискутира Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт по медийно и дигитално право и права на човека, автор на книгата „Свобода на словото“.

Уебинарът е безплатен, но се изисква предварителна онлайн регистрация на: https://bit.ly/3aNBewn.

 

Да живееш без детето си. Карина Караньотова от БНТ за жертвите на един журналист

 

 

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...