Лица

Zimone & Boyan, които ни карат да се влюбим в диското... отново

За работата като диджеи и клубната култура у нас от първо лице

Спомням си как една приятелка пристигна от Щатите за няколко дни, беше четвъртък и тя заяви, че много й се ходи на готино парти. Решихме да отидем в Carrusel и случайно се озовахме във вихъра на The Jam: Afro-Funky-Disco with Zimone & Boyan. Беше пълно с танцуващи и забавляващи се хора и бързо грабнахме по няколко бляскави аксесоара от един специален щендер и се потопихме напълно в диско атмосферата. Оказа се, че това тематично парти се случва всеки четвъртък в клуба, а главните виновници за него са Симеон Христов (Zimone) и Боян Ангелов (Boyan), които вече десет години са превърнали пулта в любимо свое работно място. Поканиха ме в тяхното студио, където се случват другите им проекти, за да си поговорим за диското, за партитата, за клубната култура и за това дали преди или сега се забавляваме повече. Защото понякога няма нужда да чакаме до петък или събота, за да го правим, нали?

От колко време се занимавате с диджейство?

Симеон: С него сме приятели от деца, от 7-годишни, и заедно решихме, че искаме да се занимаваме с музика под различни форми. И двамата сме диджеи от десет години, но се занимаваме много и със студийна дейност. Издаваме собствена авторска музика под няколко различни проекта, но работим и по чужди, записваме определени артисти, продуцираме ги. Аз се занимавам и с филмова постпродукция. Във всички сфери на звука сме по цял ден.

Боян: Но първото нещо, с което започнахме да се занимаваме е диджейството. Това зароди искрата в нас музикално.

Къде е най-големият гъдел?

Симеон: В момента най-вълнуващото е това, за което главно ще си говорим – диско, фънк и афробийт музиката и The Jam партито, което правим, защото имаме амбицията скоро да стартираме и лейбъл с такава музика. Започнахме и радиопредаване по БНР Радио София – The Jam Radio, и искаме да достигаме до повече хора с тази музика, с тази култура, която е много голяма и много ценна по света. Върви с пълна сила вече два месеца всеки петък от 11:00 сутринта, с повторение в неделя от 17:00. Двамата сме водещи на предаването, каним от време на време гост-диджеи, които да пускат музика, и си говорим с тях, разказваме различни истории. Готино е.

Боян: Това е нещото, което най-много ни вълнува, защото искаме да задълбаем не само в това, че като музика ни харесва, но и като култура. Усещането, което носи. Хората, които привлича. Цялостната атмосфера, която създава. Това ни интересува. Затова сме се вглъбили в него и искаме да го покажем на хората.

Как стигнахте до тази концепция? Защо точно върху тази музика се фокусирахте?

Симеон: Ние правим такива партита под една или друга форма от много години. Дори и да сме правили old school hip-hop партита, на тях фънкът присъства много. Дори и да пускаме хаус музика, тя не съществува без диското. Така постепенно ни дойде идеята, че искаме да развиваме концепция изцяло за такава по-акустична, по-тактилна по някакъв начин музика.

Боян: Първичното усещане за диското. Не модерната му преработка, въпреки че и тя е добра, а по-скоро това, което преди е било голям бум (защото диското в даден момент е била мейнстрийм музика, това е бил модерният поп). Искаме да върнем това усещане. Както каза той, по един или друг начин е било вкарано в сетовете ни, докато сме пускали, и решихме в един момент да се отдадем изцяло на такъв тип звучене.

Колко време вече го правите и само в клуб Carrusel ли се случва?

Симеон: Пускаме на много места в София – и заедно, и отделно, включваме се в различни проекти. Имаме едно голямо парти „Щипка сол“ в Switch.

Боян: И до голяма степен то представя това, което правим и в Carrusel.

Симеон: Но от февруари 2019-а започнахме всеки четвъртък с The Jam в Carruselбез изключение, което е много амбициозно за нощна София.

Може би защото има голяма вероятност да омръзне, когато е тематично парти?

Боян: Абсолютно да.

Симеон: Но готиното на диското е, че то е основоположник още от 70-те години на клубната култура – хората да се събират в клубове и да слушат музика чрез саунд система – това се случва за първи път с него. Оттам започват почти всички музикални течения след това. Има изключително много нюанси и подстилове при него. На The Jam партито пускаме както класическа диско музика, така и европейско италодиско, бразилски буги парчета, африкански перкусионни парчета или съвсем нови, по-електронни диско хибриди... Палитрата, с която работим, на практика е неизчерпаема.

Боян: Което до голяма степен внася разнообразие всеки четвъртък. Идеята ни е да няма толкова голяма повторяемост, а и през цялото време каним гост-диджеи, пионерите на диското в България, за да може всеки един (защото диско музиката е толкова необятна) да си представи вкуса и това, което го кефи в тази музика, без да се припокриваме. От друга страна, в София – и не само – хората са свикнали такъв тип музика, такъв тип настроение да бъде по-скоро в баровете – малки места, в които ходиш след работа, пиеш по нещо, кефиш се на музиката и се прибираш. Ние решихме да го пренесем в клуба, защото Carrusel е прекрасно място и дори интериорно се връзва с такъв тип парти.

Има още...


Симеон: Има и чудовищна саунд система.

Боян: И вкарвайки го в клуб, човек може да отиде не просто да изпие 1 – 2 питиета, а да отиде да се забавлява, което в аспекта на диско музика в клуб досега не е правено.

Всеки път ли ги има тези готини и цветни щендери с дрехи и аксесоари, с които всички хора в клуба могат да се преобразяват?

Симеон: Да. Освен това имаме много яко денс крю от професионални танцьори, идват техни ученици и приятели. Понякога стават батъли. Главният акцент е, че това парти е фокусирано върху социалното съдържание. Диското само по себе си не значи нищо без хората, които танцуват на него. Те са тези, които му създават колорита и атмосферата. Това, върху което работим, е да създадем една разчупена социална среда, в която има всякакви хора, които могат да играят всякакви роли, да се облекат така, както си пожелаят.

Боян: Да танцуват и да се забавляват – както си пожелаят.

Симеон: Диско музиката с всички подстилове е много предразполагаща за това, кара те да счупиш гипса и да пробваш да се забавляваш по начин, по който не си го правил досега.

Боян: Необременяващо е, защото знаем, че в България средностатистическият излизащ човек в петък и събота е доста обременен от всякакви условия и норми в клубовете.

Да, нощна София е малко ограничаваща до една или друга степен и такива партита внасят доза разнообразие.

Симеон: Целта ни е да се случва нещо, което не е най-безопасното парти, на което знаеш какво да очакваш, а да има доза предизвикателство. Да има доза излизане от комфорта, да има някаква закачка с хората. Генерално е "мисията невъзможна" – да правиш тематично парти всяка седмица, и то в четвъртък. Първо, защото четвъртък е труден ден, защото хората, които излизат в нощна София, са не повече от 500 –1000 души и е предизвикателство. Но хубавото е, че имаме неизчерпаем ресурс от музика и много неща, с които може да се играе – с по-тематичен дрескод, с по-тематични танцови пърформанси, с лайф музиканти, перкусионисти, брас секция. Гостували са ни „Акага“. Каним и световни диджеи и е много тренди като цяло.

По света е пълно с 20 – 30-годишни диджеи, които търсят редки парчета от бразилски колекционери и превземат най-големите сцени по огромни фестивали.

Боян: В Европа има голям възход на диско музиката.

Нещата се въртят, както и в модата.

Симеон: Това означава, че в тези неща има истина. Нещо наистина се е създало и продължава да докосва сърца.

Боян: Както баба ми обича да казва – няма нищо ново под слънцето. Единственото, което може би е лека спънка, е, че хората не трябва да са предубедени, когато идват да слушат такава музика, защото ние избягваме да навлизаме в абсолютните вечни диско хитове и класики. Не че от време на време не ги пускаме, не казваме, че не са стойностни, но искаме да обучаваме хората на звук, който не са чували досега. Аз съм забелязал, занимавайки се толкова години с диджейство и със забавляване на хора, че те понякога са обременени с това, че искат, излизайки, да чуват нещо познато. Клубът би трябвало да е мястото, на което да отидеш да слушаш нещо непознато, защото диджеите са хората, които вършат тази работа вместо теб и се ровят по цял ден, за да откриват нови и яки парчета. Просто човек трябва да влиза с повече open mind в клуба.

И още...


Но все още са предубедени.

Симеон: Такава е съвременната култура.

Боян: А малко и народопсихология. Има случаи, в които, като дойдат чужденци, не ги интересува какво им пускаме, въпросът е да се забавляват, докато ние не сме така. Това е нещо, което борим и се надяваме да успеем да постигнем. Но пък виждам прогрес, позитивно развитие в правилната посока.

За тези десет години от страната на пулта какви са ви наблюденията – по-лесно ли се забавляваме, или ни става все по-трудно?

Симеон: Има малко стагнация като цяло.

Боян: Много е спорно. Когато започнах да пускам преди десет години, хората бяха по-затворени в любимата си музика и в това, което са чували, защото още не бяха толкова развити социалните мрежи, Spotify и т.н., най-малкото – нямаше такова нещо като "излизаме през уикенда и след това си седим у нас". Всяка вечер имаше хора, които излизаха навън, това беше начинът да се социализираш с приятелите. Сега всичко ни е в телефоните. Ако някой ти трябва, просто му пишеш. Това малко е изместило нуждата да излизаш и да се виждаш с някого и със сигурност донякъде засяга нашата работа. Да, разбирам, че хората са на работа в петък, но това пък преди никога не ги е спирало. А сега се борим да хванем тези 500 – 1000 души, както каза Симеон.

Малко е борба, но пък се надявам хората да го приемат не като задължение, а да усетят нужда да си приберат телефона и да излязат да се видят с приятели и да се позабавляват малко.

Симеон: Тази свръхинформираност и свръхдигиталност понякога лишава хората от истинско музикално, клубно или нощно преживяване, защото чарът на музикалната сцена в България преди 10 – 15 години е бил в това, че хората са слушали диджеи, защото е нямало такъв достъп до музика, нямало е Spotify, YouTube. Това ги е правело много по-отворени за преживяването. Сега са по-заети да слушат само това, което са свикнали да им е в Spotify плейлистите, и не са отворени да чуват нови неща – такива, с които не са свикнали. Това е голямата разлика.

Как бихте определили нивото на клубната култура в София? Какво ви липсва в нея?

Боян: Първото нещо е, че ми липсва разнообразие. Тъпото е, че всичко произлиза от хората, които излизат да се забавляват. Ако те излязат и отидат да се забавляват, необременени от това, че искат да слушат позната музика, собствениците на клубовете, а съответно и резидент диджеите ще им поднасят нови и различни неща. Само че хората излизат с идеята, че искат да слушат нещо познато и ако отидат и не го слушат, в много от случаите си тръгват и отиват някъде, където могат да го слушат. Съответно собственикът започва да казва: „Трябва да пускаме разпознаваема музика и това е“. Диджеят, който е резидент там, трябва да му угоди. И тъй като клубната култура тук е ниска, диджеят не може да си позволи да каже: „Не, аз ще ги обучавам тези хора на хубава музика, ще ги превъзпитавам“, защото означава, че ще остане без работа. Това е малко кофти. Според мен решението е да възпитаваш музикално един по един всеки човек, да видиш дали откликва и да му покажеш малко по-различно виждане за нещата.

Затова клубната ни култура куца, но като всяко нещо, което куца, винаги има някой, който да го бори.

Симеон: Затова искаме да е толкова активен социалният елемент на The Jam – да има усещане за общност, семейство. Единственият шанс за развитие е да докосваш хората един по един, за да стигнеш до момента, в който имаш някаква критична маса, която да разпространява тази култура. Затова започнахме и радиопредаването и искаме да правим и други неща – дискусионни групи, танцови пърформанси... Единственият път е от човек на човек...

Боян: ...това нещо да поеме своя линия по един или друг начин. Опитваме се всячески да го направим.

 

Ето и едно момиче зад пулта