Лица

Зорница София: “Жените в България напускат по-често зоната си на комфорт”

Размислите на режисьорката Зорница София Попганчева - за новия филм "Воевода", за историческата памет, за липсата на здравословното самочувствие у българина, за неповторимото очарование на образа на Румена Войвода и за шанса лично да допринесете за филма, посветен на легендарната българка.

Зорница София: “Жените в България напускат по-често зоната си на комфорт”

Размислите на режисьорката Зорница София Попганчева, с чийто най-нов проект "Воевода" ви запознахме наскоро - за историческата памет, за липсата на здравословното самочувствие у българина, за неповторимото очарование на образа на Румена Войвода и за шанса лично да допринесете за филма, посветен на легендарната българка.

Защо историческата тематика е толкова важна за теб?

За мен историческият аспект не е акцент. Интересувам се от отношенията човек–човек. Интересувам се каква цена заплаща този, който е нестандартен, различен. Онзи, който обръща играта и в крайна сметка движи нещата нанякъде. Тези характери са най-вкусни и е важно да не бъдат изгубени. Особено когато са истински личности, изтъкани от кръв, сълзи и любови, вдъхновението се умножава. Конкретно от Румена Войвода съм очарована от дете. Докато подготвяхме филма, открихме цяла вселена от забравени детайли, които се опитваме да съберем, разберем, съхраним и споделим със зрителите – такава, каквато няма да намерите в съвременните учебници и фолклорни митове. Това не е точно история, това са реални неща, направени, обичани, използвани и пазени от реални хора. Които вече ги няма. Когато дъщеря ми учи по история, понякога не мога да разбера дали наистина учи за България или за някоя виртуална и непозната за мен нация...

Това ли ни липсва днес – историческа памет?

В лицето на жената-войвода България има женски аналог на Робин Худ и Уилям Уолъс. Но тя е само една от уникалния феномен на българския ХІХ в. – не една, а над 50 жени оставят хурка и грабват пушка в борба за справедливост, и те не стават редови хайдути, а почти всички са войводи на мъжки чети. Не съм чувала по света за аналог на това. А нашите деца не ги изучават в училище. В новото издание на “Енциклопедия на България” има две или три от тях, а в старата са десет. Откъде идва този стремеж да забравим и заличим неща, които ни различават и зорлем и на всяка цена да се “европеизираме”, да загладим ръбовете, да смекчим страшните или славни моменти от историята си, не разбирам...[[quote:0]]Връщането в миналото за много хора е ненужно и отклонява вниманието от днешните ни проблеми. Какво би им казала?

Коренът на днешните ни проблеми е в миналото ни. Но пак казвам, филмът “Воевода” не си поставя за цел да разрешава ничии проблеми, нито да влиза в патриотични спорове. Той иска да пренесе зрителя в един суров и самобитен свят, който наистина е съществувал. И покрай това иска да спаси уникалното творчество на стари майстори, които са си оставяли очите и сърцето в шевици, обшивки, гайтани, къщи и песни. Имаме амбицията да не ползваме бутафорен реквизит, оръжия и стилизирани носии. Методът на организиране на продукцията ни е уникален, защото ангажираме десетки ентусиасти и колекционери на съкровища от Възраждането – съвременни хайдути, които със своите реликви ще застанат пред камерата. Нашата дарителска кампания за набиране на средства за филма дава възможност на дарителите да се сдобият също с някои от тези реликви.[[quote:1]]Каква жена е била Румена Войвода? Имаме ли нужда от такива жени днес?

Да допълня горния ти въпрос: днес най-много ни липсва нормално здравословно самочувствие. Липсва ни онова, което да ни кара да гледаме с вяра и ентусиазъм напред, вместо да се отдаваме на безспорно по-лесното – недоволство от статуквото в съвременното общество. Жените в България парадоксално са тези, които напускат по-често зоната си на комфорт – принудени или по желание – и с това често правят невъзможното възможно. Бих казала, че днес имаме нужда и от мъже, и от жени, които опитват да правят различни неща и подкрепят другите, които също се опитват да правят различни неща. Не им пречат, не им се подиграват, не ги “хейтят”. Защото има много неща за правене. И за там трябва здрава енергия.

Как ви хрумна да търсите средства чрез групово финансиране? Какви цели сте си поставили и на какво разчитате, за да ги постигнете?

“Воевода” има спечелено финансиране от Национален филмов център, копродуцентите “Дрийм Тийм Филмс”, “Ню Бояна”, чакаме малко финансиране от чужбина, имаме и няколко спонсори. Но исторически филми се правят рядко – именно защото изискват влагането на сериозни средства. Последна, но важна част от бюджета липсва поради отдръпването на македонски копродуценти, които искат главните герои Ильо Войвода и Румена да бъдат считани за македонци, както ги учат децата в техните училища. Ние вярваме, че и с наши сили можем да се справим. Ето тук можете да научите повече и да се включите със средства, както и да получите тематичен дар в благодарност от екипа.[[more]]Решихме, че един хайдушки филм може да стане и общо дело. Всеки може да вземе участие – нещо, което не е правено досега с такава откритост и прозрачност. Създадохме тази кампания с много усилия и надежда. Ние сме четири момичета, подготвяхме стартирането на кампанията три месеца паралелно с работата по филма. По света това е популярен начин за набиране на средства и искрено се надяваме, че ако достигнем до сърцата на 10 000 души, които ни дарят с по 10 долара, ще получим последната част от липсващите ни средства. Четата на филма “Воевода” очаква и вас!