ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Зорница Цветанова: "Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!"

Зорница Цветанова: "Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!"

Снимка: Евгени Димитров/Булфото

Зорница Цветанова е професионална пианистка и потомствена музикантка, учила при някои от най-големите имена в света на класическата музика, а впоследствие и споделяла сцената с тях. За нея музиката е предопределеността, която се превръща съвсем естествено в професия, след като завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София, минава през Академия за музика "Ференц Лист" в Германия  в класа по пиано на Лазер Берман и Ралф Наткемпер и завършва с магистратура в "Академия за изкуствата" в Париж. А за разкош –  учи и драматичен театър при Цветана Манева и Крикор Азарян.

За Зорница последните няколко години минават в пътувания из три континента, които включват концерти в Банкок и Маями, както и поредното професионално предизвикателство – да преподава музика в Сингапур. Но това не е всичко, тя е и създател на два от най-атрактивните проекти на родната сцена от последните години – диска Dream of OZ и формацията Tango Cats. С пианиста Младен Тасков обединяват жанрове и емоции в един уникален за България проект, в който Тасков прави аранжиментите и застава зад пианото, Зорница освен вокал, свири на пиано и банденеон, а брат ѝ Орлин Цветанов – на цигулка. Част от разширения състав на групата са Ангел Маринов-Бандо – акордеон, Христо Коликов -Дел Падре – вокал, Веселин Веселинов-Еко – бас китара, Стоян Янкулов – барабани и Живко Василев – кавал.

Няма как да не ти задам най-актуалния въпрос в момента – как оцеляваш? 

Зорница: Оцелявам с надежда. Надежда, че всичко ще се оправи. Давам си сметка, че няма да е както преди, но че ние – музиканти и артисти, ще бъдем отново на сцената. Оцелявам и с работа. Ежедневието ми е толкова напрегнато, че нямам нито възможността, нито правото да се отпускам и да се поддавам на апатията. Имам три деца, с които уча онлайн, преподавам и пиано в Музикалната академия – онлайн, помагам на приятели в различни културни проекти. Работим по записи, видеоклипове, нови албуми. Научих по неволя и нови неща, вече съм доста напреднала и във видеомонтажа. Но се радвам, че съм на повърхността, защото имам приятели артисти, които линеят. Буквално. Отслабват физически, нямат желание за работа, за нищо. 

Знам, че вие музикантите планирате целия сезон предварително. Какво изпусна от началото на карантината до днес? 

Зорница: Доста неща изпуснах, за съжаление. Всички български музиканти свирят навсякъде по света, защото в България и преди кризата беше трудно да се издържаме с изкуство. Две доста сериозни турнета през май и юни се очертаваха в Хонконг и Сингапур. С брат ми, Орлин Цветанов, трябваше да имаме концерти в Германия и Белгия. Засега са отложени, има някакъв минимален шанс да се състоят през октомври поне европейските ни ангажименти. Но все още самите организатори нямат яснота какво ще се случва занапред.

А кога му се вижда краят? Кога мислиш, че ще се върнете на сцената? 

Зорница: Аз се надявах още на 21 май да се случат нещата с Tango Cats в Sofia Live Club. Концертът е отложен за 7 ноември. Моментът е много предизвикателен за всички – и за артисти, и за организатори. Дано дотогава ситуацията се успокои и хората влязат в залите отново. Ние имаме твърда публика – любителите на танго музиката, танцьорите. Всички чакаме с нетърпение да се срещнем на сцената. Защото не само любителите на музиката имат нужда от нас, и ние имаме нужда от публиката си. 

А ще може ли всичко да бъде постарому или наистина ще има една "нова реалност" в изкуството?

Зорница: Всички говорят за това, че нищо няма да е същото. Но моята реалност е да съм на сцена. Онлайн концертите не са моето нещо, концертът е един вид театрален спектакъл – не става със заснемане. Ние разчитаме на комуникация, на импровизации спрямо конкретната публика. Другото е кино. Не казвам, че е лошо, но не е за нас този тип представяне. 

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...