Лица

Зорница Цветанова: "Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!"

От кризата пострадаха най-тежко артистите. И краят не се вижда.

Зорница Цветанова: "Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!"

Снимка: Личен архив

Зорница Цветанова е професионална пианистка и потомствена музикантка, учила при някои от най-големите имена в света на класическата музика, а впоследствие и споделяла сцената с тях. За нея музиката е предопределеността, която се превръща съвсем естествено в професия, след като завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София, минава през Академия за музика "Ференц Лист" в Германия  в класа по пиано на Лазер Берман и Ралф Наткемпер и завършва с магистратура в "Академия за изкуствата" в Париж. А за разкош –  учи и драматичен театър при Цветана Манева и Крикор Азарян.

За Зорница последните няколко години минават в пътувания из три континента, които включват концерти в Банкок и Маями, както и поредното професионално предизвикателство – да преподава музика в Сингапур. Но това не е всичко, тя е и създател на два от най-атрактивните проекти на родната сцена от последните години – диска Dream of OZ и формацията Tango Cats. С пианиста Младен Тасков обединяват жанрове и емоции в един уникален за България проект, в който Тасков прави аранжиментите и застава зад пианото, Зорница освен вокал, свири на пиано и банденеон, а брат ѝ Орлин Цветанов – на цигулка. Част от разширения състав на групата са Ангел Маринов-Бандо – акордеон, Христо Коликов -Дел Падре – вокал, Веселин Веселинов-Еко – бас китара, Стоян Янкулов – барабани и Живко Василев – кавал.

Няма как да не ти задам най-актуалния въпрос в момента – как оцеляваш? 

Зорница: Оцелявам с надежда. Надежда, че всичко ще се оправи. Давам си сметка, че няма да е както преди, но че ние – музиканти и артисти, ще бъдем отново на сцената. Оцелявам и с работа. Ежедневието ми е толкова напрегнато, че нямам нито възможността, нито правото да се отпускам и да се поддавам на апатията. Имам три деца, с които уча онлайн, преподавам и пиано в Музикалната академия – онлайн, помагам на приятели в различни културни проекти. Работим по записи, видеоклипове, нови албуми. Научих по неволя и нови неща, вече съм доста напреднала и във видеомонтажа. Но се радвам, че съм на повърхността, защото имам приятели артисти, които линеят. Буквално. Отслабват физически, нямат желание за работа, за нищо. 

Знам, че вие музикантите планирате целия сезон предварително. Какво изпусна от началото на карантината до днес? 

Зорница: Доста неща изпуснах, за съжаление. Всички български музиканти свирят навсякъде по света, защото в България и преди кризата беше трудно да се издържаме с изкуство. Две доста сериозни турнета през май и юни се очертаваха в Хонконг и Сингапур. С брат ми, Орлин Цветанов, трябваше да имаме концерти в Германия и Белгия. Засега са отложени, има някакъв минимален шанс да се състоят през октомври поне европейските ни ангажименти. Но все още самите организатори нямат яснота какво ще се случва занапред.

А кога му се вижда краят? Кога мислиш, че ще се върнете на сцената? 

Зорница: Аз се надявах още на 21 май да се случат нещата с Tango Cats в Sofia Live Club. Концертът е отложен за 7 ноември. Моментът е много предизвикателен за всички – и за артисти, и за организатори. Дано дотогава ситуацията се успокои и хората влязат в залите отново. Ние имаме твърда публика – любителите на танго музиката, танцьорите. Всички чакаме с нетърпение да се срещнем на сцената. Защото не само любителите на музиката имат нужда от нас, и ние имаме нужда от публиката си. 

А ще може ли всичко да бъде постарому или наистина ще има една "нова реалност" в изкуството?

Зорница: Всички говорят за това, че нищо няма да е същото. Но моята реалност е да съм на сцена. Онлайн концертите не са моето нещо, концертът е един вид театрален спектакъл – не става със заснемане. Ние разчитаме на комуникация, на импровизации спрямо конкретната публика. Другото е кино. Не казвам, че е лошо, но не е за нас този тип представяне. 

И още ... 


За съжаление, клубният сезон няма да го бъде. За актьорите спасението е театърът на открито. Може ли за вас да е в музикалните фестивали на открито?

Зорница: Разбира се, всяка възможност е добре дошла. Макар че, доколкото знам, нито един от фестивалите не е потвърдил, че ще се състои. Много исках "Варненско лято" и "A to Jazz" да се случат. Имаме някаква надежда за края на лятото. За "Аполония". Вече не си правя планове.  Макар че пред организаторите ще има непреодолими препятствия за осигуряване на социална дистанция, което ще доведе и до намален капацитет за публика. А когато намалеят хората, това неминуемо ще се отрази и на хонорарите. Ще се получи едно завличане в бездната за всички. Които в нашата сфера и без това са традиционно ниски. Но ако има възможност за изява, независимо от условията, ще се "хвърля", без да се замисля. За мен най-важно е да съм на сцена. Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!

Добре, бъдещето е неясно. Но какво се случва с музикантите днес? Подкрепени ли се чувствате от държавата? 

Зорница: Даже не мога да отговоря на този въпрос. Аз лично подадох документи за целева помощ в Национален фонд "Култура" на Министерство на културата. Кандидатства се с данъчна декларация и със списък от пропуснати ангажименти. Видях в списъците, че съм одобрена. Но на следващия ден излезе информация, че това не били верните списъци. Никой не знае дали е одобрен, или не е. Пари няма. Всички ние, действащите артисти, които не сме на трудов договор, но можем да докажем с данъчни декларации, че плащаме дължими към държавата данъци, имаме право на тази помощ. Още по-обидно е, когато се сравняваме с колегите в чужбина. За Германия и Швейцария имам информация – и в двете страни са осигурени доста сериозни финансови инжекции, за да може колегите да не се чувстват излишни в общества, в които уж се подкрепя изкуството. 

Каква мотивацията остана за младите хора, които се занимават с изкуство? Има ли смисъл в това?

Зорница: За мен има смисъл, защото наистина обичам музиката. Имам три деца. Те всички се развиват музикално, най-малкото защото сме от такава фамилия. Средният ми син е в Музикалното училище, талантлив е, а и наистина обича музиката. Не бих ги спряла да се занимават с това, въпреки че е наистина неблагодарна професия, особено в България. Но допреди кризата можех да дам и брат ми Орлин за пример –  човек, който може да се храни чрез музика. Вече не съм чак такъв оптимист. Финансовата стабилност, особено при мъжете музиканти, е наистина важна. 

Кризата ще се окаже ли "горчив урок" за свободните артисти?

Зорница: Слава богу, всички хора сме различни. Сцената е моето всичко, не съжалявам за избора си на професия и музикален път. Да, със сигурност вече повече колеги ще мислят оттук нататък за по-сигурни проекти, за ангажименти, подплатени с договори. Но не мислете, че артистите не искат щатни позиции, просто в театрите и в оркестрите възможностите за постоянен трудов договор са много малко. Повечето артисти не желаем тази "свобода" на свободния артист. Безспорно тези от нас, които са част от трупи и оркестри, финансирани както от държавни и общински структури, така и от частни организации, живеят малко по-спокойно. Макар че всички артисти сме ощетени. Именно защото нямаме сцена. 

 

Актрисата Симона Халачева: Изкуството винаги оцелява!