Истината е, че много малко хора работят онова, за което са мечтали от деца. За повечето от нас работата е средство за прехрана, но не и призвание. Дори и тогава, когато харесваме професията си и утешително си казваме, че всъщност като деца не сме мечтали за това, защото то просто не е съществувало – поне такъв е моят случай. Само че това не значи, че не помним мечтите си. Че понякога не си мислим, малко гузно дори, какво би било, ако бяхме останали упорито верни на детската си любов, невинно и искрено влюбени в изкуството, което ни е било любимо или нещо друго в онова далечно време.
И вероятно никой от нас не си признава, че има една огромна причина да не сме реализирали мечтата си – не сме положили достатъчно усилия!
Повод за тези размисли е една статия на д-р К. Андерш Ериксон – шведски психолог и изследовател, който години наред е наблюдавал студентите в Берлинската музикална академия и е стигнал до простия извод, че зад всяко майсторство и виртуозност стоят точно 10 000 часа практика – или 20 часа упражнения всяка седмица, 10 години подред. Оказва се, че д-р Ериксон изобщо не е единственият учен, който стига до този извод. Малкълм Гладуел в книгата си "Outliers" нарича 10 000 „магическото число на величието“ – той е разгледал биографиите на някои от най-великите хора в историята, от Моцарт, през Пикасо, Бийтълс, до Стив Джобс и е установил, че при всички тях има нещо общо и то е, че успехът идва след въпросните 10 хиляди часа, посветени упорито и методично на любимото занимание. Вярно е, пише Гладуел, че има много други хора, които са се занимавали със същото не по-малко упорито, така че не бива да забравяме и фактори като талант, късмет, подходящо време – важното е, че човек може да успее без някоя от тези съставки, но без да е минал своите 10 000 часа – не.
Същото пише в книгата си „Майсторство“ Робърт Грийн – числото 10 000 изглежда голямо, но е факт, че зад всички професионалисти стоят седем до десет години непрекъсната, усилена работа – което е в общи линии времето на чиракуване в старите професии. Тоест още в средните векове гилдиите са знаели колко години са нужни, за да се усвои до съвършенство един занаят. Любопитен факт е, че в ателието на Джеф Кунс – един от най-големите съвременни художници и творци – асистентите му работят точно толкова – между седем и десет години и след това вече са завършени художници, готови да поемат по своя път.
Дали живеем в културата на десетте хиляди часа? Всъщност – не. Толкова по-лесно е да вярваме в шанса, съдбата или късмета, които по магически начин да променят живота ни. Например като спечелим някое телевизионно шоу. Струва ми се, че числата на упорития труд ни плашат, не учим на тях и децата си. А това прави очакванията и претенциите големи. Разочарованията – също.
