Любов и други бедствия

20 неща, които ми се иска да знаех на 20

Уроци, научени по трудния начин

20 неща, които ми се иска да знаех на 20

Понякога трябва да си счупим главата, за да разберем, че стената е твърда. Да изпуснем влака, за да се научим да сме навреме. Да си загубим ключовете, да се изгорим на котлона, да ни изритат от гнездото… Разбирате какво имам предвид. Понякога обаче е достатъчно да видим как някой друг си дръпва ръката от огъня, за да направим връзката. Ето какво научих по трудния начин, а ми се искаше да го знаех на 20! 

Никой няма да ви върне пропуснатите възможности. Дали е възможност за пътуване, стаж в мечтана област, за която нямате квалификация, или конкурс, в който “нямате шанс”. 

Влюбеността е евтин заместител на истинската свързаност. Всяко обяснение в “любов” се изтърква и омръзва с човек, с когото нямате какво друго да си кажете. 

Родителите ни са просто хора. Никоя жена на тоя свят не е въплъщение на идеала за майка. Всички правим най-доброто, на което сме способни, с това, с което разполагаме. 

Приятелството е повече от общи интереси. Повече дори от споделени разбирания. Споделяме общи възгледи с много хора и можем да говорим за плетива с някои от познатите си, но приятели са хората, които разбират що за хора сме и точно затова ни обичат. 

Автентична е тази наша “версия”, която не можем да не бъдем, каквото и да ни коства. И никое мнимо приемане, никой социален кръг не струва толкова, колкото свободата да бъдем каквито всъщност сме. 

Както една от най-близките ми приятелки казва:“Ако някъде не можеш да се оклепаш с торта, това място не ти е дом и тези хора не са ти семейство”.

И още...


Да опознаваш някого бавно, да усещаш как постепенно се сближавате е много по-ценно. По-ценно от бързата доза фалшива интимност с непознат, пред когото си разказваш биографията. 

Няма диета, която да прави за тялото и психиката това, което прави здравословното хранене. Да преосмислим цялостно начина си на живот е огромно предизвикателство, но е единственият път към здравето. 

Не е важно да знаем кои искаме да бъдем на 50 – животът е достатъчно дълъг, за да сменим амплоато няколко пъти.

Важното е инвестираме времето си в неща, които ни обогатяват, дават ни опит и ни отварят нови врати. 

Понякога “правилният път” е самотен. Но това не го прави по-малко правилен. 

Всички без изключение – TED Talk гости, автори на статии, подобни на тази, пациенти в болничните отделения – казват, че най-голямото им съжаление е пропуснатото време с хората, които обичат

Животът няма някакъв дълбок, отвъден, трансцендиращ материалната ни реалност смисъл. Безсмислено е да го търсим. Но когато не знаем какъв смисъл да придадем на живота си, да стоплим сърцето на някого е напълно достатъчно.  

Лошите решения не са лоши, защото някой така е казал, а защото ни карат да се чувстваме сякаш сме предали себе си

И още...


Чувството за себестойност никога не идва отвън. То никога не е резултат от това, че някой ни е избрал за партньор, това, че сме свалили 10 кг  или това, че са ни повишили. Никой външен успех не може да запълни емоционалната дупка на ниската самооценка. Няма друг начин – освен да извървим трудния път към самоприемането. 

Не дължим на никого извинение за това, което харесваме. Но интересите ни не са това, което ни прави специални. 

Повечето хора са твърде заети да си мислят как изглеждат пред другите, за да забележат нашите “излагации”, предполагаемите ни недостатъци или моментите, в които ни липсва социална грация.

Да приемаме някого, не означава да сме съгласни с него. Означава единствено да правим място за различията, които ни превръщат в личности и правят общуването интересно. 

Ако отношенията ни с някого се усещат “насилени”, е време да си тръгнем. Приятелството и любовта са лесни с правилните хора. Но понякога ние самите трябва да се превърнем в “правилния човек”... и част от това означава да спрем да търсим принадлежност там, където не правят място за нас. 

Нещата не винаги вървят “по план”. Истината е, че няма крайна цел, до която да стигнем по най-бързия възможен начин… а понякога да не получим това, което искаме, е огромен късмет. 

Наистина привличаме енергията, която даваме. Светът ще продължава да отразява страховете ни, докато не проумеем колко сме силни. Цинизмът никога няма да ни позволи да видим красотата в света. А с песимизъм никога няма да завещаем по-добро бъдеще на тези, които идват след нас.

 

На 20 е времето да пътуваш сама