ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

40-те не са новите 20 и това е прекрасно!

40-те не са новите 20 и това е прекрасно!

Снимка: 
Kampus Production from Pexels

40-те изобщо не са новите 20 и това е прекрасно!

Спомням си каква бях на 20 и изобщо не искам да съм такава. Не че не бях красива, дива, спонтанна, безгрижна и щастлива. Но на 20 щастието е като един великолепен сладкиш, който мама с любов ти е направила и на който ти просто лакомо се наслаждаваш, без да се питаш от какво е изтъкано това усещане.

А на 40 можеш сама да си направиш сладкиша. Да експериментираш със съставките, да си твориш рецептите и да знаеш, че ако суфлето ти горчи, то е защото не си послушала интуицията си да се отклониш от инструкциите и да си сложиш повечко захар.

На 40 познаваш вкуса и на болката, и на радостта, на разочарованието и на триумфа, на тъгата и на надеждата, на робството и на свободата, на страха и на любовта. И знаеш, че всички тези емоции са неизменни нишки от тъканта на живота. Опознаваш ги, приемаш ги и продължаваш да плетеш пътеката на себеоткриването.

Защото на 40 ставаш смела и готова да погледнеш демоните си в очите, да ги изслушаш, погалиш и укротиш без укор към това, което си или не си.

На 40 преставаш да обвиняваш другите, че не те разбират, защото тогава самата ти започваш да разбираш себе си по-добре. Спираш да чакаш вълната на промяната и самата ти ставаш вълна. И осъзнаваш, че докато си тичала след щастието, през цялото време то е било вътре в теб, напиращо да разцъфне. И сега просто му позволяваш.

На 40 изпитваш онова прекрасно „еврика“ усещане, когато те сполети прозрението, че 20 години си грешала, следвайки прекалено тесни, утвърдени с печата на общото одобрение модели. Тогава разбираш, че стълбата на успеха изобщо не е стълба, а движение във всички посоки – нагоре, встрани и най-вече навътре. И не се укоряваш за грешките си, а напротив – с радост и благодарност от откритието пренареждаш приоритетите си и без никакви угризения поставяш себе си най-отгоре.

На 40 ти си сладкишът. Ти си онова идеално сладко и добре изпечено суфле с нежно какаово сърце, от което неизчерпаемо се излива любов.

Мдаа... 40-те са 2х20 и аз си ги искам!

Автор: Мария Бикова