ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

50 дни

50 дни

Точно 50 дни ме делят от заветната дата. Когато ме приеха в университета и записах мечтаната си специалност, преместих няколко кашона с дрехи и книги в столицата и заех полагаемото ми се легло в стая 202, блок 42-ри в Студентски град, аз се заех да мечтая. И си намечтах куп страшни работи. Как на 26 години аз ще имам мъж, дете, куче, кола, апартамент (на кредит и на изплащане), ще работя в телевизия и ще карам ски всяка зима. И познайте какво – 50 дни ме делят от деня, в който срокът ми ще изтече, а аз не съм изпълнила нито една от задачите си. Дори ски не карам…

Истината е, че забелязах този факт преди година и силно се изплаших. Думата е по-силна – депресирах се. При това съвсем искрено. Изчетох цял куп книги и статии за личностното развитие, за целеполагането и други подобни и започнах трескаво да натискам всички педали, за да стигна по-бързо до крайната цел. Но годината мина, аз се поболях от синдрома „не-съм-се-осъществила-правилно“ и не постигнах нищо. Освен глобалното чувство за вина, че не живея по стандарта. Че не съм сгодена, бременна, че не карам кола и не купувам щори за моя собствен апартамент. Въобще живея празен и „грешен“ живот, казвах си всяка вечер преди да заспя и не спирах да се тръшкам.А после се събудих. Буквално. Една съботна сутрин, когато слънчевите лъчи се появиха неочаквано, след седмица дъжд и облаци, аз отворих очи и си казах – имам прекрасна квартира (под наем, но без кредити), имам котка, която не е куче, но понякога се държи като динозавър, имам прекрасен мъж, с когото не сме женени, но знам, че винаги е тук. Имам работа, която ме прави пълноценна и ме развива - нещо в пъти по-важно от задоволеното его да се видиш "в телевизора". Пълна съм с нови мечти и цели и определено плановете за дете не влизат в списъка, където се надпреварват множество държави и градове, които трябва да посетя. И за всичко има време, а аз не съм виновна, че не съм постигнала онези, стари мечти, в които вярвах като малка.

Опредметен, светът ми нямаше да бъде по-щастлив. Някак го знам.

Имам още 50 дни до датата, на която ще седна пред празния лист и ще напиша целите за следващата година и повече няма да си позволя да мечтая толкова глобално, обременяващо и тежко. Аз съм само на 26. И имам много повече от 50 дни, за да постигна всичко.