Любов и други бедствия

Ако един ден си тръгна

Аз съм от онзи тип жени, които винаги дават безкрайни шансове.

Ако един ден си тръгна

Не обичаш да четеш дългите ми текстове, знам. Но сега те моля да го направиш, защото искам да ти споделя нещо. Продължи до края и не забравяй, че истината е винаги някъде в междуредието.

Ако някой ден се откажа от теб, искам да знаеш колко много ми е коствал този избор. [[more]] Искам да знаеш, че аз съм от онзи тип жени, които винаги дават безкрайни шансове не защото съм наивна, а защото напълно осъзнавам, че безгрешни хора не съществуват. Защото знам, че да грешиш, е човешко, аз го правя също и именно поради тази причина те приемах такъв, какъвто си. Не исках да си друг. Исках теб през цялото време. Исках лошите ти черти, добрите ти черти. Яростта ти, любовта ти. Знаех, че имаш от всичко в себе си. Заради това те обичах. И все още те обичам. И ако останалата част от света не го прави, аз ще го правя (въпреки тях).

Ако един ден си тръгна, искам да знаеш, че ако е имало дни, в които си ме виждал красива, е било за теб. Искам да знаеш, че никога не ме е интересувало (и все още не ме вълнува) кой колко звезди сваля в краката ми, когато ти си моето небе (галактика). Искам да знаеш, че единственото нещо, което понякога исках(м) да чуя, е "красива си", излизащо от твоите устни. В тези моменти преобръщам светове, ставам по-добра, искам повече. Усмихвам се и се превръщам в пеперуда.

Откакто те има, съм пеперуда.

Никога не съм искала да те променям. Да те ограничавам. Да ти забранявам. Завиждам на приятелите ти, на родителите ти, на работата ти. Харесвам ги. Те са част от теб. Ако ги нямаше тях, нямаше да има теб. Щеше да си друг. Не желая да си друг.

Заради това и още безброй други неща искам да разбереш, че ако един ден се откажа от теб и си тръгна, ще ми е струвало всичко, за да го направя. Ще съм събрала цялата сила, която се побира вътре в мен, за да те пусна.

Ако един ден си тръгна, искам да знаеш, че ще го направя, защото не разбра,

че те обичам. 

Глупаво.

Наивно.

Безразсъдно.

По детски. 

Истински.

Въпреки теб.

Автор: Силвия Крумова

Силвия е на 27 години. Работи като мениджър в търговския сектор, учи последна година маркетинг в НБУ. Обича думите, обича да пътува, да чете. Обожава Coco Chanel, усмивките, положителните емоции и енергия. Харесва й да се променя, да търси себе си. Тя е нещотърсач, както би казала Пипи. От известно време споделя света си в блога SilviAmica. Безкрайно щастлива е, когато някой й каже, че се е открил в думите й.