ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Алцхаймер, моята черна дупка на ужаса

Алцхаймер, моята черна дупка на ужаса

Не искам да правя обобщения от типа “всеки”, но подозирам, че наистина поне повечето от нас имат свой кошмар, най-голям страх, черна дупка, в ужаса на чиято всепоглъщаща празнота се притесняваме, че ще бъдем всмукани.

Моят, за който от ранни години виждам симптоми подобно на героя от “Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)” на Джером К. Джером, е с името алцхаймер. Всеки път, когато не мога на момента да кажа или напиша нещо, когато просто нечие название не ми идва в ума, когато нямам спомен къде съм поставила някой предмет, когато се съмнявам дали съм извършила някое действие, когато ми хрумне познат цитат, чийто автор или произведение не отгатвам - всичко това и други подобни винаги са ме хвърляли в паника, която макар и да не разплисква бурни вълни на повърхността, трещи и ме залива с вледеняващ и вцепеняващ душата ми ужас. Умът ми прави подобни на уплашен плувец движения в опит да се добере до остров или суша на отговор. Тогава въздъхвам и отдавам всичко на умората, на стреса, когато бях малка или млада – тогава наричаха това разсеяност. Знам, че тази болест обикновено се свързва със старостта или поне с нейното начало, но уви, вече има регистрирани случаи в ранна възраст, каквито вероятно е имало и в миналото, но просто заради склонността ни да мислим с клишета не са били анализирани правилно симптомите...За първи път болестта описва през 1906 година психиатърът и невропатолог Алоис Алцхаймер. Първите прояви и симптоми обикновено се приемат като типични за възрастните хора безпокойства, или ако става дума за хора в зряла възраст – със стрес. В този ранен етап хората трудно помнят скорошни случки, нямат спомени от близките дни. Симптоми като объркване, раздразнимост, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайната памет се появяват с напредването на болестта. Човек се затваря в себе си, сетивата му отслабват, изчезват и други телесни функции и в крайна сметка настъпва леталният край.

Болестта е нелечимо, дегенеративно заболяване. Най-разпространената форма е деменцията, която според прогнозите през 2050 г. ще достигне до 1 на 85 души в света. При съмнения за алцхаймер диагнозата се потвърждава с оценка на поведението, когнитивни тестове и мозъчен скенер. В главният мозък се откриват сенилни плаки и неврофибриларни възли.

Причините за възникването на алцхаймер не са достатъчно и добре изяснени; прието е да се смята, че заболяването е спорадично въпреки съществуващите семейни форми с автозомно доминантна наследственост. Използваните лечения дават ограничени резултати, които не спират и не забавят напредъка на болестта.

Предположенията за това, че умствената активност, балансираната диета и физическите упражнения предотвратяват възникването на болестта, нямат адекватно потвърждение. Фактът, че забележителен ум като Тери Прачет е болен, по-скоро отхвърля тази хипотеза.

В развитите страни болестта е едно от заболяванията, създаващи най-високи разходи в обществото; при състоянието на нашето здравеопазването болните и грижата за тях е на принципа на Остап Бендер – делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се...

Най-тъжното и страшното при тази болест е, че засегнатите не осъзнават случващото се с тях, а на близките им е трудно да повярват...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...