Текстът е част от рубриката "От вас, читателите". Автор: Станислава Гикова
Здравей, аз съм Април.
Спомняш ли си кой съм? Всяка година пресичаме пътищата си по това време.
Надявам се нещата, за които ми разказа миналата година, да са потръгнали. В мислите ми блещукат спомени, че беше разочарован от Март, защото ти е предоставил твърде трудни изпитания. През Февруари си бил изненадан, защото си излязъл от комфортната си зона, вършел си нещата по най-добрия възможен начин, ставал си рано сутрин, усмихвайки се на живота, и си правил малки стъпки към голямата цел. Януари, от своя страна, не те е изненадал по никакъв начин – за поредна година си започнал до отброяваш дните до следващия си рожден ден, Великден и Коледа отначало. Ето че пак се срещна с мен, Април. Позволи ми да те даря с няколко вълшебства.
В стремежа си да бъдем нечии, изневеряваме на себе си…
Нека започна, като ти кажа да се отърсиш от непрекъснатата драма, в която живеем. Не прекарвай цялото си време в четене на текстове в социалните мрежи и втълпявайки си, че те са писани точно за теб. Това ще бъде нарушение на това, което си обеща в началото на годината. Всички ние имаме способността да пишем собствени истории с емоциите си, опитай и ти, уверявам те, няма да съжаляваш.
Ще продължа с една често дискутирана тема от хора на всякаква възраст. Като нормални, чувстващи хора, си мислим, че без хора абстиненцията ни е в кърпа вързана. Влизаме в депресия, попадаме в черни дупки, спираме да се храним, винаги имаме алкохол подръка, забравяме да живеем. В стремежа си да бъдем нечии, изневеряваме на себе си… Да, и на мен това ми звучи прекалено тъжно в едно изречение. Ще ти споделя една малка тайна, ако ми обещаеш никога да не я забравяш. Добре, ето я и нея – човек не се нуждае от никого, за да бъде щастлив, самодостатъчни сме си, значими сме и не ни трябва друг, за да бъдем ние, да бъдем хора.
Живей в парадокс.
Не съм вярвал, че мой монолог ще започне толкова песимистично, но монетата има две лица все пак, нали? Може би нещата, които ще ти напиша в следващите редове, ще ти се сторят фантасмагории, няма проблем, уважавам мнението ти и вярвам, че всеки е прав, защото истината е една. Сигурен съм обаче, че си си помислял за тези неща, но никога не си бил достатъчно смел, за да си признаеш или да ги направиш.
Живей в парадокс. Понякога бъди
част от масата, защото колкото и да е тъжно, само така ще бъдеш приет, но имай в ума си свят, на който ти си творец. Казвай, че няма да излизаш, но се прибирай в три сутринта. Бъди мързелив и в следващата секунда пробягай седем километра. Тръгвай си, връщай се. Бъди тъжен и след това си връщай радостта. Само не забравяй, че месеците минават бавно, а годините летят.
Всяка година на рождения си ден пиши писмо до бъдещото си Аз и списък с неща, които искаш да осъществиш през идната година. Помни малките жестове и моментите на пълно щастие. Гледай Слънцето без слънчеви очила, не поглеждай небосвода през нощта. Усещай ароматите, идващи от сините дни, и чувай мелодията на крилатите вестители на щастливите пролетни дни.
Обиколи света, но първо започни с града и неговите малки улици. Вярвай във вълшебства...
Свири на инструмент, макар да не те бива. Обиколи света, но първо започни с града и неговите малки улици. Вярвай във вълшебства, защото това е ценно. Мечтай, за да бъдеш творец на пътя си. Обичай, защото любовта ни поддържа живи. Дишай, защото иначе няма да можеш да живееш. Когато ти се смее – смей се, когато ти се плаче – плачи. Най-важното е да оставиш емоциите да преминат през теч и да си отидат.
След като прочете това, се почувства окрилен, обнадежден, познах ли? Дадох малко храна за размисъл до следващата ни среща след една календарна година, за което искрено се радвам. Надявам се следващия път, когато се видим, да си се престрашил за няколко от нещата, защото ти самият ще бъдеш горд със себе си. И винаги помни, че през Април се случват вълшебства.
Искрено твой,
Април
