ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Аромат на мекици

Аромат на мекици

Споменът за нея е свързан с аромат на мекици. Онези сладки бабини мекици, чийто вкус ме кара да се събуждам бързо и да тичам към масата. Моята баба Пенка от Калофер. Дребничка  и нежна с  черни очи. Такива очи има моята дъщеря сега- игриви и черни.  

При баба ходех обикновено през лятната ваканция.  Тя ставаше рано и след всичките приготовления отиваше в градината с една мотичка. Гледах я тайно през прозореца, как плеви и копае цветята. Моята нежна баба работеше цял ден и никога не я чух да се оплаква или да пустосва живота, че не е по- добър. Най- приятната разходка, беше с баба до магазина. Обличахме се по -„красиво”, сресвахме косите и тръгвахме към „хоремага”.  По пътя се спирахме да поговорим с приятелки на баба.  Тя винаги обясняваше, коя съм. С толкова обич говореше за мен, галейки ме по косата, че съм запомнила ясно допира на нежните ù ръце. Вървяхме  покрай реката и когато лекичко ме стискаше  през пръстите, аз знаех, че тези ръце са най- сигурните и най- добрите.                                                                                              

Обичах  да я гледам как пресява брашното, как го меси, как го прави на топки и го пуска в тигана. Този аромат остана неповторим и незабравим. Никога и никъде повече не съм яла такива мекици. Бабините мекици- с вкус на обич. Сега, когато аз правя закуска за децата си, много искам да усетят тази обич, да я запомнят и тя да ги топли, когато им трябва . Мисля, че не съм казвала на баба, колко я обичам,затова дано да го е разбрала, както аз съм била сигурна в нейната обич. Този аромат и това нежно докосване са част от моята мила картинка, която виждам,когато си мисля за детството.

Обичам те, бабо!  От твоето Пете.
 

Петя Спасова