"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това." (Атанас Далчев)

Август е моят месец. И не само защото съм родена тогава...

Лятото е все още в разгара си, ала някъде едва доловимо вятърът вече разнася шума от танца на листата. Във въздуха сякаш има нещо различно – като хвърчило, което неволно съм изпуснала, като балон, който е полетял за срещата си с птиците. 

Наслаждавам се на всеки горещ ден, на всяка топла вечер и на всяко усмихнато утро. Флиртувам с лятото, целувам слънчевите лъчи, сливам се с емоцията. Сприятелявам се с мисълта, че след месец-два нещата ще са малко по-други. Тогава ще съм прибрала в скрина ефирните рокли и цветните сандали, а в чекмеджето за вещи със сантиментална стойност – всички осъществени и неосъществени срещи, недоизпити чаши розе, залези и изгреви...

Като сладолед, който се разтапя, но е толкова вкусен, че не искаш да се лишиш от нито една капчица или парченце.

Като любим летен коктейл, едновременно сладък и тръпчив – точно какъвто го харесваш всъщност.

Като онази любов, която знаеш, че трябва да пуснеш, за да се върне отново някой ден при теб.

Здравей, август!