ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Айрис и Карл Апфел – разказана любов

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Преди няколко дни любимата на света „престаряла старлетка“ Айрис Апфел навърши 97 години. Аз следя нейния Инстаграм и винаги ме удивява колко позитивна енергия има тази жена. Не си спомням да съм прехвърлила снимка или новина, свързана с нея, която да не ме е накарала да се усмихна и да се почувствам добре.

Звездата на Айрис Апфел за масовата публика изгрява през 2005 г. В голяма част от живота си тя е била модна сила под радара на вниманието на хората. Това се преобръща на 180 градуса, когато музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк организира голяма изложба на нейната забележителна колекция дрехи и бижута, събирани цял живот. Така е разкрит всъщност истинският й живот, посветен на съчетаването на скъпия шик с евтиното, което оформя този забележителен стил. В момента Айрис има поне едно нещо, с което е напълно разпознаваема, подобно на всички други икони на стила. В нейния случай това са огромните очила и масивните аксесоари.

Айрис Апфел вероятно прекарва дните си в това да се наслаждава на звездната си слава, но всичко, което е тя днес, нямаше да бъде възможно, ако не беше нейният верен Карл. Тяхната двойка отразява изцяло моето разбиране за любовта като партньорство, свободна воля, подкрепа, свързаност, с неизчерпаем резерв от смях и широко пространство между двамата, заради което са и герои на днешната любовна история, продължила 70 години!

Тайната? Тайната е в чувството за хумор.

Айрис е родена през 1921 г. в Куинс, Ню Йорк. Когато била малко дете, на 11 или 12 години, с 25 цента е можело да се возиш на метро цял ден. Така кръстосвала из Чайнатаун, Йорквил, Харлем, Гринуич Вилидж. По време на тези обиколки се влюбила във Вилидж и именно там открила, че да търсиш интересни неща в магазинчетата за вехтории, е забавно и вълнуващо поне толкова, колкото да влезеш в пещерата на Аладин. Първото нещо, което си купила, била брошка за 65 цента. Тези нейни преживявания предопределили и интересите й занапред – изкуство, дизайн, мода, и Айрис завършила история на изкуството в университета в Ню Йорк.

С Карл се срещнали след войната, през 1947 г., на езерото Джордж. Привличането между тях било моментално, заради чувството им за хумор. „Имаше нещо у нея, което винаги ме е привличало. И е още там.“, казва 70 години по-късно Карл в документалния филм, посветен на тях.

„Изобщо не ми пукаше за партитата или за това да отида на парти. Пукаше ми да се облека за парти!“

Двамата се женят почти светкавично, само няколко месеца след запознанството си, на 22 февруари 1948 г. Айрис изобщо не искала да има сватба, а „да вземат парите и да избягат“, но малка и много стилна сватба със 125 гости все пак имало. И понеже не успяла да се спазари за бягство, се спазарила за чудна рокля от розова дантела, която можела да се носи отново, и я съчетала с розови сатенени обувки, които притежава до ден днешен. За тях казва, че отново са на мода и че ако чакаш достатъчно дълго, всичко се връща на мода.

През 1950 г., след две години брак, Карл и Айрис основали Old World Weavers, текстилна компания, която се занимавала с възстановяване на обзавеждане. Правели точни репродукции на текстил от XVII, XVIII, XIX и XX век. Карл ходел с „чукчето, за да закача рамки“ и да се възхищава на креативния потенциал на жена си, който им спечелил работа и в Белия дом. Двамата са работели по интериора на Белия дом за девет президента на Щатите – Труман, Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън и Клинтън.

„Никога не сме се приемали много насериозно. Винаги сме се старали да не обръщаме внимание на малки неща. И това работеше за нас 67 години.“

Работата им обаче не ги отвела само в Белия дом, а по целия свят. Кръстосвали Турция, Мароко, Ливан поне по два пъти в годината и събирали всичко – от скъпи уникати до дрънкулки за стотинки. Именно тях тя комбинирала в отличителния си стил, който нейните клиенти обожавали.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.