Любов и други бедствия

Айрис и Карл Апфел – разказана любов

Тайната? Тайната е в чувството за хумор.

Преди няколко дни любимата на света „престаряла старлетка“ Айрис Апфел навърши 97 години. Аз следя нейния Инстаграм и винаги ме удивява колко позитивна енергия има тази жена. Не си спомням да съм прехвърлила снимка или новина, свързана с нея, която да не ме е накарала да се усмихна и да се почувствам добре.

Звездата на Айрис Апфел за масовата публика изгрява през 2005 г. В голяма част от живота си тя е била модна сила под радара на вниманието на хората. Това се преобръща на 180 градуса, когато музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк организира голяма изложба на нейната забележителна колекция дрехи и бижута, събирани цял живот. Така е разкрит всъщност истинският й живот, посветен на съчетаването на скъпия шик с евтиното, което оформя този забележителен стил. В момента Айрис има поне едно нещо, с което е напълно разпознаваема, подобно на всички други икони на стила. В нейния случай това са огромните очила и масивните аксесоари.

Айрис Апфел вероятно прекарва дните си в това да се наслаждава на звездната си слава, но всичко, което е тя днес, нямаше да бъде възможно, ако не беше нейният верен Карл. Тяхната двойка отразява изцяло моето разбиране за любовта като партньорство, свободна воля, подкрепа, свързаност, с неизчерпаем резерв от смях и широко пространство между двамата, заради което са и герои на днешната любовна история, продължила 70 години!

Тайната? Тайната е в чувството за хумор.

Айрис е родена през 1921 г. в Куинс, Ню Йорк. Когато била малко дете, на 11 или 12 години, с 25 цента е можело да се возиш на метро цял ден. Така кръстосвала из Чайнатаун, Йорквил, Харлем, Гринуич Вилидж. По време на тези обиколки се влюбила във Вилидж и именно там открила, че да търсиш интересни неща в магазинчетата за вехтории, е забавно и вълнуващо поне толкова, колкото да влезеш в пещерата на Аладин. Първото нещо, което си купила, била брошка за 65 цента. Тези нейни преживявания предопределили и интересите й занапред – изкуство, дизайн, мода, и Айрис завършила история на изкуството в университета в Ню Йорк.

С Карл се срещнали след войната, през 1947 г., на езерото Джордж. Привличането между тях било моментално, заради чувството им за хумор. „Имаше нещо у нея, което винаги ме е привличало. И е още там.“, казва 70 години по-късно Карл в документалния филм, посветен на тях.

„Изобщо не ми пукаше за партитата или за това да отида на парти. Пукаше ми да се облека за парти!“

Двамата се женят почти светкавично, само няколко месеца след запознанството си, на 22 февруари 1948 г. Айрис изобщо не искала да има сватба, а „да вземат парите и да избягат“, но малка и много стилна сватба със 125 гости все пак имало. И понеже не успяла да се спазари за бягство, се спазарила за чудна рокля от розова дантела, която можела да се носи отново, и я съчетала с розови сатенени обувки, които притежава до ден днешен. За тях казва, че отново са на мода и че ако чакаш достатъчно дълго, всичко се връща на мода.

През 1950 г., след две години брак, Карл и Айрис основали Old World Weavers, текстилна компания, която се занимавала с възстановяване на обзавеждане. Правели точни репродукции на текстил от XVII, XVIII, XIX и XX век. Карл ходел с „чукчето, за да закача рамки“ и да се възхищава на креативния потенциал на жена си, който им спечелил работа и в Белия дом. Двамата са работели по интериора на Белия дом за девет президента на Щатите – Труман, Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън и Клинтън.

„Никога не сме се приемали много насериозно. Винаги сме се старали да не обръщаме внимание на малки неща. И това работеше за нас 67 години.“

Работата им обаче не ги отвела само в Белия дом, а по целия свят. Кръстосвали Турция, Мароко, Ливан поне по два пъти в годината и събирали всичко – от скъпи уникати до дрънкулки за стотинки. Именно тях тя комбинирала в отличителния си стил, който нейните клиенти обожавали.


Карл, от своя страна, играeл голяма роля в създаването на връзките с търговците, които отваряли своите пещери със съкровища в специални часове само за тях и им давали достъп до неща, които никой друг не бил виждал.

И ако мислите, че само тя е с уникален стил, грешите. Айрис се грижела за гардероба и стила на Карл с не по-малка страст и желание той никога да не изглежда досадно. От оранжевите му панталони през нейни сака до бейзболната му шапка със златни орнаменти, дори и в 90-те си години Карл носел само избрани от жена му дрехи и аксесоари. Най-известният е големият египетски пръстен, който Айрис му купила през 50-те в Дъблин, като буквално убедила продавача да си го свали от ръката и да й го продаде.  Карл никога не го свалял, защото бил заклещен. От вътрешната му страна е гравирано „Where is The House of Thy Father?“.

Двамата решили да нямат деца. Най-вече заради работата си и заради необичайния си начин на живот. Айрис неведнъж е казвала, че не вярва в това децата да се отглеждат от гледачки и че не е искала животът им да преминава протоколно. „Всеки очаква от теб това. А аз не исках да съм категоризирана.“

Когато Карл е на 100 години, двамата отварят дома си за документалния филм „Айрис“: „Нямаме скучен брак. Това мога да ви кажа.“ и добавя:

„Искам да направя още много неща с моята булка и ако Господ ми даде, ще им се наслаждавам!“

Карл умира няколко дни преди 101-вия си рожден ден през август 2015 г. Два дни преди смъртта му египетският му пръстен пада сам. 

Три години след това Айрис продължава да живее за модата и стила. 

„Винаги правя нещата така, сякаш свиря джаз – пробвай това, пробвай онова. Хората ме интервюират и винаги ме питат имам ли правила. Не, нямам правила. Ако имах, щях постоянно да ги нарушавам, което би било голямо губене на време.“