Ужас! Днес някак си внезапно осъзнах, че един ден и аз ще стана свекърва – доста популярно из градския фолклор създание с почти демонични характеристики и способности. Запитах се защо всъщност се притеснявам, че ще стана свекърва? Аз съм модерна и широко скроена личност, с чувство за хумор и въобще чудесен пример за бъдеща такава. Какъв е проблемът?
Лошото е, че вече съвсем ясно се виждам в тази роля, а големият ми син още не е навършил десет. Неприятно ми е дори да си го помисля, но е повече от очебийно, че аз не правя нищо, за да накарам синовете си да бъдат самостоятелни. Тъкмо напротив... искат – давам, разхвърлят – подреждам. Въобще, пълно обслужване на малките принцове. Няма лошо, дори в краткосрочен план така е по-лесно. Няма излишни разправии и негативни емоции вкъщи. Повярвайте ми, изискам ли нещо, те не се дават лесно. Отстояват си нещата, искат си обслужващия персонал. Напълно естествено, все пак ние всички се грижим те да се чувстват щастливи и обичани. Няма нищо странно в това.
Няма, но тъкмо в това се корени проблемът. Като снахи ние все намираме от какво да се оплачем от свекървите си... Всички сме наясно с най-популярните твърдения в областта, а като майки някак пропускаме да се замислим как възпитаваме и на какво учим синовете си. Тичаме след тях, осигурявайки им all inclusive обслужване, мислейки, че това е най-доброто, което можем да направим за тях. После се чудим, че и нашите половинки са така научени от майките си и сега очакват същото от нас. Нелепо, но факт![[more]]Осмисляйки това, се опасявам, че и аз не правя изключение. Питам се възможно ли е това да се промени? Можем ли да възпитаваме синовете си да бъдат самостоятелни, да помагат вкъщи, да поемат елементарни домакински задължения? Защо майките смятат за естествено да занимават дъщерите си с тези задължения, а синовете им някак минават между капките? Не сме ли ние тези, които трябва да променим това? Всеизвестен е фактът, че желязото се кове, докато е горещо, разбирайте – децата се възпитават, докато са малки, а не като пораснат и трудно ще възприемат нашите опити за промяна. Звучи толкова лесно, а всъщност е толкова трудно да се осъществи. Истината е, че това е доста голямо предизвикателство, защото съвсем не е лесно да пренебрегнеш поривите си да бъдеш всеотдайна майка, от една страна, и да нарушиш баланса във взаимоотношенията си, от друга. Не знам, но според мен това е тема, която заслужава вниманието ни и следващия път, когато не сме доволни от поведението на свекърва си, си струва да се замислим отново върху нея.
