Любов и други бедствия

Белегът Пастернак

За любовта, болката и демоните на времето

Белегът Пастернак

Снимки: wikireading; kulturologia

Има белези физически, има и белези от любов. Вторите не зарастват никога. Борис Пастернак започна да изрязва в мен любов по особен начин – един от малкото случаи, в които киното изпревари литературата, за мен беше „Доктор Живаго“. По онова време се намирах в чужбина, а от екрана ме гледаха дълбоките очи на Омар Шариф и струеше изящната нежност на Джули Кристи. Сякаш създадени един за друг, сякаш играеха тях самите, в онзи объркан, размирен и пенлив свят, където огънят се биеше с ледовете на зимата, за да ме убеди, че крайностите са красотата на живота. После дойде книгата. Влезе в живота ми, за да доизрисува любовта и да издълбае завинаги белега Пастернак. 

Той има две законни съпруги, но не посвещава нито една трогателна лирична поема на някоя от тях. Той пише за любовта към онази, която никога не е била негова законна спътница. Той пише за Лара от скандалния „Доктор Живаго“. Неговата Лара... В живота нейното име е Олга Ивинская и тя преминава през всички кръгове на ада, но не се отказва от любимия си.

Съдбовната среща на поета и редакторката

Когато се срещат за първи път, Борис Леонидович е вече известен поет, а Олга Всеволодовна е младши редактор в списание „Нов свят“ („Новый мир“). Той е на 56, тя – едва на 34. Срещата им се състои през 1946 година. Поетът отива в редакцията, те започват разговор, той обещава да ù даде книгите си и на следващия ден ù изпраща пакет с пет тома. Оттогава започват да се виждат почти всеки ден. Първите им срещи са почти целомъдрени, просто се разхождат из Москва.

Олга е много привлекателна жена: не прекалено висока, с хармонична фигура, с огромни очи, златиста коса и мелодичен глас. Неговата Лара... И мъжете, разбира се, никак не я подминават. От първия си брак тя има дъщеря – Ирина, а от втория – син, Дмитрий. Но когато среща Пастернак, тя вече два пъти е станала вдовица.

Олга обожава стиховете на Пастернак, знае ги наизуст, още като ученичка ходи на литературните вечери с участието на поета. Но чак по-късно разбира, че Борис я привлича и като мъж. По време на срещата им пред паметника на Пушкин Пастернак ù казва: „Искам да си говорим на „ти“, защото „Вие“ вече е лъжа“. Същата вечер той ù се обажда и признава: „Обичам те и сега това е целият ми живот“.

Борис Пастернак и двете му семейства

Пастернак обаче е женен от десет години за Зинаида Николаевна Нойхаус, която отнема от приятеля си – музиканта Хайнрих Нойхаус. Бракът им изглежда щастлив, те имат син Леонид. През април 1947 година Борис прави опит да се раздели с Олга, което обяснява с чувството си за дълг към семейството. Но още на следващия ден той отново я търси.

На практика Пастернак живее двойнствен живот. Когато отива при Олга, тя обикновено го посреща в син копринен халат. Той се превръща в своеобразен символ на тяхната любов и влиза в „Доктор Живаго“.

Има и още...


Арестът на Олга

През есента на 1949 година Олга Ивинская е арестувана. Тя е обвинена във връзки с Пастернак, който, както се опитват да я убедят, е „английски шпионин“. Интересното е, че не пипат самия Пастернак. Изглежда, просто искат да го държат под контрол и да го изнудват със заплахи срещу любимата му.

По време на разпитите Олга не е в състояние да разкаже нищо за „антисъветската дейност на Пастернак“. През цялото време тя повтаря единствено „Обичам го“. Вече е бременна от своя Борис. Олга изтърпява зверски мъчения, дори попада в моргата, когато изпада в безсъзнание. Уж погрешка, но тези грешки ги знаем. След това се стига до спонтанен аборт.

Олга е осъдена да лежи пет години в лагер „заради близост с лица, заподозрени в шпионаж“. Тя прекарва три години и половина в лагера в Потма. Веднъж я викат в кабинета на началника на лагера и там ù разрешават да прочете дванадесет страници писмо от Пастернак и сборник с негови стихове. Не ù позволяват да ги вземе със себе си, затова Олга чете цяла нощ. Дълга нощ. Поезия до зори...

През 1953 година Олга е освободена от лагера. Връзката ù с Пастернак се възражда. През 1958 година Борис е награден с Нобелова награда за романа си „Доктор Живаго“. Романът обаче е обявен за „антисъветски“. За Пастернак започват трудни времена, той е отлъчен от Съюза на писателите, от него искат да напусне Русия.

Да напуснем този свят заедно

Когато казвах по-горе, че емоционалните белези са неизлечими, може би имах предвид именно онова, което съдбата отрежда на Олга и Борис. След всичко преживяно, Борис отива при любимата си с шишенце сънотворни хапчета в ръка и ù предлага да се самоубият заедно. Олга обаче не се съгласява. От името на Пастернак тя написва писмо на покаяние до Хрушчов, в което Борис се отказва от Нобеловата награда и моли да го оставят в Русия. Пастернак, който вече е крайно изморен от тормоза, подписва писмото.

Борис умира през май 1960 година в крайградското Переделкино. Малко преди смъртта си той отказва да се срещне с Олга, заповядва да не я пускат в къщата, тъй като не иска да стават кавги между нея и съпругата му Зинаида. Олга така и не успява да се сбогува с него. Тя успява да го види за последно вече в ковчега.

Отново арест

Съдбата е отредила на Олга още едно изпитание, свързано с Пастернак. Той завещава на нея и на семейството ù част от приходите от чуждестранните издания на „Доктор Живаго“. Именно заради това Олга и дъщеря ù Ирина са арестувани през август 1960 година и изпратени в женския лагер за политически затворници край Тайшет. Олга се завръща у дома едва през октомври 1964 година.

Тя умира през 1995 година, на 83-годишна възраст, като няколко години преди това успява да издаде книгата си със спомени „В плен на времето. Годините с Борис Пастернак“. За мнозина тя си остава неговата муза, тайната на чието очарование е равна на разковничето на живота, както поетът пише в стиховете си към нея.

Белезите на любовта отиват и отвъд. Може би. В този свят обаче те със сигурност са онова, заради което си струва всяко наше дихание.

 

Джон Ленън и Йоко Оно: всичко е любов