ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Без цветя на първия учебен ден?

Без цветя на първия учебен ден?

Снимка: Deposit Photo

Обичам българските учители и вярвам, че им дължа уважение. Защото освен мои учители, те са учители и на децата ми. А днес повече от всякога се нуждаем от добро образование и отдадени на професията си учители. И независимо дали на първия учебен ден ще изберем да им занесем стръкче цвете от градинката до блока, красив букет от цветарницата в лъскавия мол, текстилните цветни лалета на Ваня и Криси, или ще предпочетем да сме в крак с модата и да дарим спестените от цветя пари на болни и нуждаещи се, те – нашите учители, ще бъдат горди с нас. 

Учителите нямат нужда от нашите цветя, бонбони и дребни подаръчета, но имат нужда от признателността ни. Те често броят стотинките, защото са направили съзнателния избор да влизат всеки ден в шумните класни стаи, където ги чакат децата ни, за да предадат както част от знанията си, така и част от сърцата си. И както споделя една моя приятелка, също учителка, тя никога не се е радвала на самите цветя, а на детското вълнение, с което малчуганите се приближават към нея и ѝ подават стръкчетата обич.

Това е един миг на свързване, който е трогателен, нежен и неописуем като емоция. И той е еднакво важен и за децата, и за учителите. 

Тя все още смята, че най-скъпият букет през всички тези години на учителстване е този от жълти рози от кварталната градинка, защото детето, което ѝ ги е поднесло, е знаело, че това са ѝ любимите цветя. И още си спомня изподраните ръчички на момиченцето. Защото за нея те са символ на "цената" на демонстрираната любов. 

И в този смисъл – похвално е, че дадени регионални образователни организации или сдружения от учители отправят апел към родителите да не купуват цветя за първия учебен ден, а да дарят парите на нуждаещи се. Но ми се струва някак излишно. Не защото не вярвам в силата на благотворителността, не защото не съм активен дарител от години, не защото не си давам сметка, че откъснатите цветя увяхват бързо, а защото си мисля, че цветята и благотворителността са двете страни на една и съща монета – тази на любовта и признателността.

Вярвам, че не е редно да предлагаме на децата идеята, че благотворителността се конкурира с проявите на внимание и обич. Напротив, да обичаш хората, които са важна част от живота ти, е също толкова важно, колкото да подкрепяш тези в беда.

Не е нужно да  купуваме за първия учебен ден скъпи букети, не е нужно и да купуваме изобщо цветя, ако за нас това е излишно. Но ако и вие като мен в ролята си на родители смятате, че не бихте лишили децата си от радостта да изберат лично и да подарят цветя на учителите си, тогава не слушайте призиви и организации. Отидете с децата, изберете букетите и споделете радостните трепети на първия училищен звънец. А след това поговорете с децата си. Разкажете им за тези техни връстници, които нямат родители, хубави дрехи и скъпи играчки. Разкажете им за тези болни деца и възрастни, които разчитат на всички нас, за да имат шанс за живот. И им помогнете заедно. Но не за сметка на жеста към учителите. А защото именно нашите учители ни учат на доброта и човечност.

 

Цветните лалета на Ваня и Криси - изработени със смисъл и много любов

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...