Любов и други бедствия

Благодаря и сбогом, шарлатани!

Моите годишни равносметки винаги малко или много са се въртяли около килограмите.

Благодаря и сбогом, шарлатани!

Модата на годишните списъци с "резолюшъните" не успя да ме достигне тази година. Осъзнах, че е действие от "сферата на утехата", както казва една моя приятелка, да пиша какво и как ще променя веднага щом астрономически неделята се смени с понеделника.

Вече над двайсет години моите равносметки винаги малко или много са се въртяли около килограмите. Дневници имам, описващи почти всеки мой ден като едно меню, като едно усилие, условие за съществуване и пълноценност – какво съм яла, колко тежа, колко виновна се чувствам, колко грозна жена съм, колко провалена личност съм и т.н. Нося кръста на силна предразположеност към напълняване. Мисля, че мога вече да изнасям лекции в Сорбоната по темата за храненето, а животът ми е ту две напред, една назад, ту две назад, една напред към целта. [[quote:0]] Сякаш не мога да се примиря, че никога няма да бъда слаба. Вечният рефрен е този – колко не съм и колко не мога да се справя. Колко ми е повлияло това в живота и каква сила на волята се изисква да не се потискам прекалено. Няма да уточнявам, но предполагам, че професионалист би го дефинирал като травма. С години се определям като личност според фазата – дали отслабвам или не.

Но нещо се случи сега, преди няколко дни – внезапно престана да ми пука. Не съм купила тефтер, не съм си обещала нищо. Не мислете, че отпускам колана, напротив, аз съм от хората, които точно могат да премерят 56 грама извара на око. Така че внимавам, разбира се, не искам да качвам килограми, борбата ще е вечна и изобщо не се отказвам от нея, озъбвам й се даже.

Но осъзнах едно нещо – вече не желая никакви "холистици" и "специалисти" около себе си. Цялата тази избояла самоукост в сфера, която е изцяло медицинска, ме потриса и вече ми е тотално опротивяла, а и осъзнавам, че съм нейна жертва. По света диетологията е медицинска специалност, не се става диетолог само защото си отслабнал или изглеждаш добре, както не се става лекар, след като си гледал "Анатомията на Грей". За да си нутриционист, пък се изисква да си магистър биолог със специализация "нутриционизъм". За да си треньор, пък трябва да си прочел книжките в университета, да си си взел изпитите и да си записан в професионални регистри, не само да си "направил гърди" и да си пуснал камерата в youtube. Уплашена съм от фитнес гурута, които карат 200-килограмови хора да правят клек с подскок и изтласкване на тракторна гума. Съответните хранителни режими създават, включвайки това, което "трябва", защото са го прочели в нета. Естествено, че като спреш да ядеш прости въглехидрати и минеш на по-нискокалорична храна, ще отслабнеш – ето, казвам ви я тази "тайна" напълно безплатно. [[quote:1]] Аз загубих много години, плащайки на такива хора. Още веднага след "демокрацията" навлязоха всякакви дистрибутори, които започнаха да продават разни чудотворни продукти по улицата. Сигурно съм първият клиент на "Флорабела" например, който струваше заплати на родителите ми. До ден днешен ме втриса, като си помисля какво е имало вътре... Пила съм и онова, което изкарва мазнините транзит, а по улицата са ме спирали да ме зарибяват, че само ако купя "Хербалайф" с вкус на ванилия, мигновено ще се превърна в жива реклама на марката. Пила съм и препарат, който беше тотално забранен в цивилизования свят, но, докато го хване нашата система, мина време. Не знам в какво състояние е черният ми дроб, но поне спрях навреме. Идеята на това хапче беше, общо взето да ме държи жива, докато нищо не ям.

После, след университета, взех заем, за да отида при една "докторка", която ми продаваше за по 50 стотинки чашка от водата, в която мъжът й вареше морковите и картофите за пациентите, докретали до "захранването". Кората от парченцето разрешен лимон за овкусяване никога не ми е била по-вкусна. Усещането е, че си между зъбите на акули, които обаче държат да си витален, за да можеш да им плащаш. Тази жена редовно я засичаха на джънк по ресторанти, но пред пациентите даваше вид на най-балансирания човек на света. Друга българска звезда пък ме е държала на прясно мляко и солети като част от седмичния режим. Имаше ден на прясно мляко и, ако "преритам" – солети. Няма да продължавам, въпреки че не ми липсват още и още случки за разказване... [[quote:2]] Осъзнах, че с тези хора имаме тотално противоположни цели – тяхната цел не е аз да реша проблема си и да стана един самостоятелен индивид, намерил здравословния баланс на хранене и движение. Тяхната цел е почти да уморят клиента от нетипично за сезона и географията хранене, същевременно и скъпо струващо, непосилен двигателен режим така, че в секундата, в която спре да плаща, "ефектът да изчезне", да се върне с лихвите всеки изстрадан килограм плюс (става за секунди). Има и тлъста екстра на всичкото отгоре – огромното чувство за вина, че сте едни провалени хора, щом не можете да живеете на шепа кейл с годжи бери и едно оризово зърно на ден. И разкаяни се връщате на "консултациите" – може и онлайн, за да им е по-лесно, парите е ясно, че може всякак!

Играят по струната на вината и винаги се появява темата за "волята" – отново и отново, за да се чувстваш безгръбначен, провален, отчаян, невъзможен без тяхната "помощ". Тези хора няма как да знаят, че аз през целия си съзнателен живот не съм спряла да си купя един геврек от улицата ей така за кеф, а "всичко е въпрос на воля" виси като някаква присъда над главата ми, откакто се помня. Не, не е, глупаци!

Отказвам да се срещам, чета, мисля за такива хора, техните "практики", "системи", "методи" и цялата прилежаща боклучава литература, с която ни заливат и за която няма да плащам повече. И мисля, че съм на прав път.

Ето един резолюшън – отказвам да се чувствам виновна вече. Благодаря и сбогом, шарлатани! Добре дошла, Нова година, оттук поемам аз!