ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Близостта в 15 вълнуващи кадъра

Близостта в 15 вълнуващи кадъра

Пътят от интензивния сектор на Hospital del Mar в Барселона до отделението, в което ще започне възстановяването, минава през морския бряг... 

Снимка: Getty Images/David Ramos 
 

Мина една година откакто светът се преобърна – на 180 градуса, на 360, на 70, на 90, пак на 180. Една година, откакто всички се качихме на ролеркостера на Covid-19 и сменяхме седалка след седалка – страх, недоволство, оптимизъм, ужас, загуба, надежда, самота и после пак отначало. Италианците пееха по балконите, британците затвориха музеите, шведите – ИКЕА, целият свят се маскира и презапаси с тоалетна хартия. Книгите за самопомощ отбелязаха бум в продажбите. Както и дневният прием на калории на единица човек. Заживяхме в един дълъг ден, защото, както и да го разделяхме, всеки следващ беше като предишния. Настъпи оглушителна тишина. Но “тишината не променя света. Тя променя нас. Кара ни да се свиваме в черупките си. Осакатява историите и чувствата ни и ги погребва живи”. (Цитатът е от книгата Heart Talk на Cleo Wade.)

Някои се справяха трудно, други с хумор и вино. Надежди се раждаха и умираха всеки ден – във всяко сърце, дом, офис или хоумофис, малко или голямо градче или държава. Защото, “който и да ви каже, че знае какво трябва да се направи всъщност не знае, защото никой не знае”. (А. Куомо, губернатор на Ню Йорк, април 2020 г.)

Едно очакване завладя глобално света, че ще станем по-добри – вкупом и по отделно. Китай изпращаше милиони маски и десетки медици по света, Германия транспортираше критични пациенти с хеликоптери, самолетите на американски бейзболни отбори летяха като карго. И въпреки това не станахме по-добри. Поне не вкупом.

Но през всичкото това време на изолация и дистанция, което роди ужасните липси на прегръдки, целувки и ръкостискане, повечето от нас усетиха колко важна е близостта.

Дори и глобалната близост да е илюзия, малкият урок от голямото бедствие е, че “никой не е остров вътре в себе си затворен. Всеки има връзка с континента”.  (Хемингуей)

Докато превъртаме трети сезон на поредния сериал, един от героите лъсва с алкохолната си зависимост и първото, което прави в осъзнаването си, е да се обади на своята АА група (анонимните алкохолици).

Това сме всички ние” – казва съпругът ми. – “Всички имаме нужда от близките си, от топлината, общуването, разбирането с поглед.”

Същата вечер започнах да пиша този текст – за анонимните алкохолици вътре в нас – за нашата нужда от общуване и за вярата, че човешкият контакт е лекарство за духа и за тялото. Американската асоциация за зависимости определя 13 принципа за ефективното им лечение. Точка 6 казва: индивидуалните или групови консултации, както и други поведенчески методи са най-съществените компоненти в ефективното лечение на зависимости. В точка 7 се допълва: подходящите медикаменти могат да изиграят важна роля, особено в комбинация с групови или индивидуални консултации.

Наред с всичко друго, което изминалата година ни показа, и въпреки че глобално не станахме по-добри, много от нас осъзнаха острата нужда от хора – малко или много на брой – всеки според аршина си. Малки или големи групи, зависими от общуването, докосването, лекуването с присъствие.

След като на 13 март миналата година се затворихме по къщите, започнах да си запазвам някои дълбоко чувствени моменти от историята на света. Исках да се върна към тях след една година. Годината мина и моментът дойде. Защото вярвам, че докато помним, значи се грижим.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by HELLO! Magazine (@hellomag)

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by E! News (@enews)

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by ABC News (@abcnews)

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by ABC News (@abcnews)

Има още, не пропускайте да ги разгледате на следващата страница...

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...