ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Център и периферия

Център и периферия

Ето една изумителна мисъл, част от изумително слово на Свами Сатянанда, което преведох наскоро:

„Ти си център. Ти не си периферия. Центърът си ти. Вселената е периферия.“

Откъде да знам, че това е истина? Просто няма начин да не е, след като е изречена от човек, чието име е Истина.

Май се случва да съм център, а не периферия:

  • Когато правя нещата по възможно най-добрия начин, без да се интересувам как това ще ме облагодетелства.
  • Когато чувам вятъра – студен или топъл – и го оставям да мине през мен, довличайки сякаш чужди спомени, мисли, искри, но все пак знам, че те са мои.
  • Когато правя супа от зеленчуци и оставям през сетивата ми да премина техният характер – цвят, форма, текстура, мирис, твърдост.
  • Когато виждам във фигурата на съпругата на един човек архетипна статуя на богиня от слонова кост, така красива, крехка, нетрайна и вечна.
  • Когато оставям хоризонта над града да дойде до мен и в мен, докато работя на шестия етаж за страхотна компания със страхотни хора.
  • Когато си позволявам да се отдръпна от всичко и да наблюдавам като чужд човек, дори и себе си.
  • Когато слушам, когато слушам внимателно.
  • Когато позволявам стъпките ми да пътуват напред – една, после следваща, свързвайки невидими нишки в пътешествие и строящи пътешествието като катедрала.

Когато човек е осъзнат, той наистина е центърът. Тогава обаче той не мисли дали е център или не, дори не му хрумва.

Друга игра е, когато в центъра се намества Егото. Тогава човек става его-центричен, позволява на Егото си да обземе неговата същност. И в тази игра попадаме доста често. Тогава обаче ставаме периферия на самите себе си.

Толкова ли е просто? Може би да.

А тук единият чете, а другият мисли.

 

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.

Хей, момичета от града, поемете въздух, това е  Мария Ю, персона със собствен Лирически Субект /Това е нещо като Вътрешен Глас, но също е и Главен Герой в стиховете на Мария Ю, а също добива и форма нейно алтер-его от време на време, както и някои други форма/ и Таен Тефтер. Това е всичко за нея. Тя живее в мансарден апартамент на един от хълмовете в града, ако този град изобщо има хълмове, п...