Докато продължават да се появяват нови кадри на Лейди Гага от снимачната площадка на новия й филм, мнозина си припомнят историята, която стои в основата му. Носителката на „Оскар“ влиза в ролята на Патриция Реджани, която беше осъдена на 26 години затвор за заговор за убийството на бившия си съпруг, наследникът на модната империя на Gucci – Маурицио Гучи през 1995 г.
Филмът House of Gucci на Ридли Скот е адаптиран по романа „Империята Гучи: сензационна история за убийство, лудост, блясък и алчност”, в който авторката Сара Гай Фордън се опитва да надникне зад кулисите на процеса, свързан с убийството на Маурицио, мотивите на Реджани, опитвайки се да си отговори на въпроса дали всъщност тя е виновна. Още не се знае каква част от историята в книгата ще бъде включена във филма, но от последните снимки, направени на снимачната площадка, изглежда, че ще се фокусира върху връзката на двойката в навечерието на убийството. История, в която никой не може да приеме истината за чиста монета.
Маурицио Гучи, внук на Гуидо Гучи, създателят на модната империя, е единствено дете и наследява дела на своя баща, който умира през 1983 година. Запознава се с „момичето, което прилича на Елизабет Тейлър“ на парти и въпреки че семейството е против, той се жени за Патриция Реджани. Без да се притеснява, че тя е от обикновено семейство – с баща шофьор и майка перачка. Живеят бляскаво, обикалят модните точки по света и олицетворяват в пълния смисъл онова la dolce vita, типично за италианците. По време на брака им се раждат и двете им дъщери – Алегра и Александра. Един ден обаче Маурицио заминава по работа и повече не се връща у дома.
Той заживява с интериорната дизайнерка Паола Франчи, още преди да се е разделил окончателно с Патриция. А за италианка с наранено его, която е изоставена от богатия си съпруг, това е непростимо предателство. Въпреки че е достатъчно добре обезпечена от него с няколко имота и милиони в банковата си сметка, тя многократно заявява, че иска да го види мъртъв, затова и мнозина не са изненадани, че точно Реджани стои зад убийството му, макар че тя и до днес не го признава.
В деня на престъплението, описан като една приятна пролетна сутрин на 27 март 1995 г., Маурицио се изкачва по стълбите към офис сградата си в Милано. Единственият свидетел, портиерът на сградата Джузепе Онорато, наскоро споделя пред The Guardian: „Г-н Гучи пристигна, носейки няколко списания, и каза добро утро. Тогава видях ръка. Беше красива ръка и насочваше пистолет“. Маурицио е прострелян три пъти в гърба и веднъж в главата, преди да се строполи на стъпалата пред кабинета си. Онорато също е прострелян два пъти в ръката, но оцелява.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...