Две години по-късно, Реджани е арестувана, а по време на процеса се оказва, че тя е наела четирима души, които да извършват убийството. Признанието прави нейната приятелка – Пина Ауриема, която заявява, че тя е уговорила основния нападател. При разследването в апартамента на Патриция е открит дневника й, в който в деня на убийството е написана една единствена дума – Paradeisos (гръцката дума за Рая).
В края на процеса Реджани е осъдена на 26 години затвор, а самите извършители получават доживотни присъди. Нейните дъщери настояват за оневиняване, като твърдят, че доброкачественият й мозъчен тумор, от който преди това е била оперирана, е причина за нейното поведение. Самата Патриция през цялото време пледира, че е невинна, аргументирайки се, че Ауриема (която е осъдена на 25 години) е действала сама и след това я е изнудвала. По време на един от разпитите казва, че е била принудена да й плати 365 000 долара, преди да добави изненадващото изявление:
„Заслужаваше си всяка стотинка“.
След 16 години в затвора Реджани е освободена предсрочно през 2014 г., но с условието да полага доброволен труд. Тя е наета като консултант по мода от миланската фирма за бижутерия Bozart. Още тогава заявява пред вестник La Repubblica, че сега, след като отново е на свобода, се надява да се върне в семейната фирма. „Те се нуждаят от мен“, казва Патриция. „Все още се чувствам Gucci – всъщност аз съм най-Gucci от всички тях.“
Патриция е засегната от факта, че никой не я потърсил за филма, който ще разказва нейната история, най-вече Лейди Гага, която ще влезе в нейния образ. „Дразни ме, че дори не си е направила труда да се срещне с мен. Става въпрос за уважение“, казва тя.
"Това няма нищо общо с парите, защото аз няма да взема нито цент от филма. Вярвам, че всеки добър актьор трябва първо да опознае човека, когото трябва да играе", допълва Реджани, но не пропуска да отбележи, че все пак симпатизира на певицата.
А как ще се представи Лейди Гага като Черната вдовица, както всички наричат Патриция, предстои да разберем в края на годината, когато трябва да излезе филма House of Gucci.
Жената, която се отказва от кариерата си, за да бъде до Пласидо Доминго
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
