Почти 15 години са минали от премиерата на "Часовете", а аз все още го гледам редовно с голямо удоволствие. Може би заради режисьора Стивън Долдри - филмът е между други два негови великолепни проекта ("Били Елиът" и "Четецът"). Mоже би заради автора на книгата Майкъл Кънингам (имам още първото, тънко светлосиньо издание с дребния като мравки шрифт), написал я с кажи-речи женска чувствителност и прозорливост като вариация върху "Мисис Далауей" на Вирджиния Улф (това, че е гей, не е задължително причината). Да не забравяме и перфектния сценарий на Дейвид Хеър. А актрисите (с колективна награда в Берлин, много по-адекватна от другите индивидуални отличия)... [[quote:0]] При всяко гледане откривам все нови и нови дълбини, заемки, цитати и завоалиран подтекст. Гениалната Вирджиния Улф (награда "Оскар" за неузнаваемата с грим Никол Кидман) е в момента от живота си преди самоубийството, изтерзана, отчаяна, гневна и решителна. "Часовете" е първоначалното заглавие на "Мисис Далауей" - единствената книга, която съм захвърляла на 10-ата страница, след което я прочетох за половин ден. Улф е пред дилемата кого да "убие" - главната героиня или най-чистия идеалист в романа, мъжът ѝ, завел я на село, докато тя самата предпочита "смъртта в града пред живота там".
Въобще темата за смъртта (предизвикана и самопричинена умишлено или случайна и чужда) е "червената нишка" във филма. Домакинята от 50-те Лора Браун (Джулиан Мур), изящна като порцеланова кукла и точно толкова крехка и чуплива, води уж идеален живот с любящ работлив съпруг и малко будно и гальовно момченце. Засмукана е обаче от депресията и иска да посегне на живота си. Майка ми казваше, а после аз сама се убедих: "обичаш го, но това не значи и че не го мразиш и не жадуваш да забиеш вилицата в подскачащата му адамова ябълка, докато лакомо дъвче и се прави, че те слуша". Да остане значи "да умре"... [[more]] Болният от СПИН язвителен, зъл и изтощен писател Ричард (Ед Харис) е написал "нечетима" книга, в която главната героиня 50 страници избира червило, а след това без причина се самоубива. Дали? Бях потресена, когато открих цитата на Торо в "Уолдън": "Болшинството хора прекарват живота си в тихо отчаяние"! "Точно така е, мила", изкоментира пак мама. А Клариса (Мерил Стрийп), всеотдайна, сърдечна, грижовна и мила, подготвя тържество за приятеля Ричард, започвайки като Мисис Далауей от цветята...
"В онази лятна сутрин мислех, че това е началото на щастието! Всъщност ТОВА беше щастието! А после...". Да, после живееш "живот, който не харесваш, с хора, които не харесваш, в градове, които не харесваш", докато "смъртта стане постижима"!
Бистра Андреева
