Чувствам се уютно, когато съм щастлива. Бих казала, че за самодоволната ми и самодостатъчна природа това е естественото и по-нормално състояние на духа. То също както и периодите на тъга си има разновидности в зависимост от календара. Да, и щастието не е еднообразно и еднакво, то също си има сезони. Свой различен ритъм, аромат, цвят, мелодия... [[quote:0]] Пролетта е моето камерно щастие. Това е музиката на дъждовните капки, натискащи клавишите на новородените листа; на слънчевите акорди, промушващи се през все още крехките корони на дърветата; на кротките вечери с разцъфтелите свещници върху емблематичните кестени в града. Цветовете се събуждат, а когато сутрин отвориш прозореца, се усмихваш на птичите трели и мириса на момини сълзи. Когато пък се прибираш вечер, те те изпращат и ти е някак уютно.
Почваш да се задържаш повече пред огледалото и да се заглеждаш по витрините. Припомняш си вкуса на сладоледа и се сещаш, че има едни такива цветни напитки, наречени коктейли... Търсиш места, където може да седнеш навън с приятелки. Почивните дни са по-дълги, взимаш чашата си с кафе със себе си в градинката, четеш в парка... Хубаво ти е. [[more]] Когато вечер вали, си представяш, че си на концерт за пиано и оркестър №1 на Чайковски, понякога дори сънуваш, че си солист.
Панталонът започва да ти изглежда скучновата в удобството си дреха, все по-често ти се искат рокли с пеперудено трептящи поли. Танцуваш, докато изплакваш чинията на мивката, тананикайки си лесна мелодия. Едни простички и дребни нещица те радват... като букетчето, което сама си купуваш, а котаракът ти е превъзбудено очарован от него. Хората започват да ти изглеждат красиви. Време за флирт.
