Тъгата наесен за градския човек е нещо априорно, поне аз мисля така. Той не брои пилците, не събира урожай, не отпива от младото вино, напротив. Сякаш след невнимателно отваряне на скрина, приютил топлите дрехи и аксесоари, върху му са се изсипали всевъзможни позабравени отговорности, главно под формата на сметки и задължения. [[quote:0]] Работният ден си е все така осем часа, но астрономическият намалява. Настъпва един странен период, в който излизаш по тъмно и се прибираш пак в мрак, а в светлата част си зает. Нямаш желания и дори не можеш да дефинираш ясно за какво точно ти се свива сърцето от мъка. Събуждаш се трудно и не ти се иска да отвориш очи и да се измъкнеш изпод завивките. Рутинните сутрешни ритуали ти изглеждат твърде сложни и се оплиташ в мудни движения. Дрехите ти изглеждат отчаяни и никога не можеш да уцелиш подходящия набор от тях – или си се навлякъл твърде много и ти е топло, или обратното.
Вземаш чадър и през цялото време той ти се пречка, защото не капва и капка, а когато си уверен, че няма да вали, се прибираш прогизнал до кости. Градът погрознява и става враждебен. Тротоарните плочки са като прикрити в засада неприятели, които, ако не те спънат и не ти изкълчат глезена, ще те изплискат с мръсна вода. Струва ти се, че повечето дървета по улиците са изсъхнали, изсечени, че има много бездомни хора и животни и никой не се интересува от нищо, дори от себе си... [[more]] Със своята крехка мимолетност красотата на листата по дърветата, обагрени в цветове, огрени от есенното слънце, е като последната усмивка на скъп човек, който си отива. Всеки падащ лист е като камък, затрупващ смеха ти. Шумата се трупа като пропаднали планове и несбъднати мечти и, ако не внимаваш, може да се подхлъзнеш в самосъжалението и да паднеш, натъртвайки себелюбието си. Трудно е да обичаш себе си, камо ли да си влюбен. Красивите сгради се рушат, а новите строежи са без индивидуалност и грозни, изгризали са всяко свободно пространство. Мислите и чувствата ти се лутат в мъглата и, кашляйки, се борят за въздух. Няма надежда. Есен е, а след нея идва Зимата. Не просто тъга, а отчаяние...
