Любов и други бедствия

Четири сезона тъга: Лято

Лятната тъга е приятел, на когото не е нужно да обясняваш нищо.

Четири сезона тъга: Лято

Да си тъжен през лятото, в сезона на лекомислието, веселите компании, шумните купони и безгрижието?! Сякаш е оксиморон, а всъщност лятото и тъгата са във фино съчетание, неизменна съставка на очарованието, нямащо нищо общо с фактите.

Емоция, която може да оближе със соления език на вълните тялото ти, когато си седнал на брега; да се разлее от бутната случайно чаша на масата под дърветата; да падне пред краката ти като перо от прелетяла птица; да замирише на улицата в непознат град или да я чуеш от нечий отворен прозорец. [[more]] Тя е гореща и се разлива, кара те да не вярваш, че нещата имат начало и край. Мимолетната й вечност те прави лениво благ, позволява ти да се надяваш, да приемаш загубите, а сълзите ти да са освежаващо пречистващи.

Зелена като тунел от дървесни корони по улицата в любимия ти град, пеперудено цветна и жужаща, събираща от ароматите на срещите слънце и сладост за зимата. Поляна от прегорели треви край гората на тъмните ни тревоги, над бурния океан със скритите ни желания.

Тя е настоящето, уж застинало, непомръдващо и нехаещо за минало и бъдеще. Гъделичка приятно като лапичка на ранобуден котарак, спуска се по невидимата нишка на светлия ден. Спокойно безразлична към петната по пръстите и дрехите от сладостта на откраднатата диня, набързо пъхната в багажника по пътя към ваканцията.

Тя е одраскване от невниманието ни в играта и храбрият ни отказ да се разплачем, когато ни заболи. Тъгата, която те кара, плувайки навътре, да не искаш да се върнеш към брега, сякаш някъде там, след хоризонта, най-сетне ще успееш да се слееш с морето и небето в синева, неограничен и свободен. Танц, който искаш да танцуваш с другите, но сам. Песен, която тананикаш наум, музика, отменяща думите, ухание на прясно окосена трева...

Лятната тъга е приятел, на когото не е нужно да обясняваш нищо. Меланхолия, която те прави щастлив заради това, че си жив.

Save