От всичките видове униние, нормално присъстващо в живота ни, тъгата през зимата е най-черната и повличаща те към бездните на лишеното от желание за усмивка, безразлично и автоматично съществуване.
Започваща с едни от най-уютните и сгряващи душата ни дни, тези на коледните празници, преминаваща в блясъка на чашите с шампанско и на новогодишните тържества, зимата подло и неочаквано ни хвърля в сивотата на делничните ни задължения, предявява ни искания за плащания, които не можем да отложим, пързаля ни и ни прави несигурни за целостта. [[quote:0]] Краткият миг на крехка красота от падащия сняг бързо се превръща в досадно, затрудняващо и най-вече омърляно от градския ни живот на не дотам съобразените ни и пазещи средата и другите навици, следите от които ни определят като незапознати с основни правила на цивилизования начин на живот и на хигиената.
Сутрините са студени, тъмни, враждебни, следобедът е кратък и бързо се превръща във вечер с несигурно осветени улици, по които лицата на хората изглеждат или отчаяни, или враждебни, понякога и двете.
Не само навън, а и времето вътре в теб е мразовито, а часовете, замръзнали и незаинтересовани, не бързат да отминават. Да се облечеш, е сложно, да се съблечеш - дълго, и често нямаш желание да го направиш заради подло вмъкналия се в дома ти студ. Толкова ти е тъжно, че всяко просто действие те изцежда откъм енергия до такава степен, че поздравът към случайно засечена във входа съседка ти изглежда неуместен. [[more]] Ти и зимата сте неприятели, тя не харесва града, обсебва го, трупа върху му сняг, превръща го от твое местообитание във враждебна към теб среда, която трябва да преодолееш, за да оцелееш, сякаш си се върнал някъде в началото на историята.
Не си момиче, жена, а нещо неизвестно, чиято полова принадлежност не е много ясна под всичките тези пластове дрехи и обувки на войник. Не си налегната, не, ти си смазана от тъга и дори фактът, че по магазините има намаления, не само не те въодушевява, но и те изпълва с досада.
Всичко е някак маловажно и сякаш смисълът е някъде в буркана с течен шоколад, в който с голяма лъжица вече час упорито дълбаеш, рошава, без да си си измила очите и по пижама. Цветът наоколо е сив, и то в много повече от петдесет нюанса, а в тях няма никаква еротика. Непрекъснато ти се спи, а сънищата ти са зли, но въпреки това не искаш да се събудиш и да станеш. Не тъга е през зимата, мъка е.
