ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Депресията цъфти във времена на егоисти

Депресията цъфти във времена на егоисти

Живеем в интересни времена. Досущ като в книга на Тери Пратчет, това твърде често звучи като проклятие. Защото колкото и много възможности да дава съвременният свят, толкова много и ни отнема – тихо, почти неусетно, докато прашинките в животомерите ни отлитат и се разпиляват в безкрая. Наскоро четох една статистика за депресията – как в момента страдащите от нея са няколко пъти повече от тези преди десетина години, как към 2030 г. това ще е вторият фактор за смъртност на населението и как редица условия от модерния начин на живот в ХХI век оказват смазващо влияние върху психиката на човека.

За съжаление, стегнат в примката на самота, чувство за откъснатост от света и от другите, страдащият преминава през фазите на своята тъга сам. Понякога дори най-близките му не усещат, че вътре в него зейват пукнатини и пропасти, в които пропадат всички светли чувства и радости. Защото на пръв поглед може и да няма следи – виждаш млад човек, в разцвета на силите му, с добра работа, семейство, на пръв поглед задоволителен социален статус, образование, приятелски кръг. Но това е само върхът на айсберга. 

Само на рамото на близък можеш да изплачеш болката си и все пак да чуеш, че животът не е толкова страшен и че трябва още веднъж да опиташ да догониш щастието.
Под повърхността му този човек се прибира сам вкъщи, заключва вратата на дома си и бива погълнат от собствените си страхове и невъзможност да сподели тревогите и вълненията си с хората около себе си. Защото не чувства топлотата им. Защото понякога удобно се вкопчваме в материалния свят около нас и забравяме, че сме преди всичко хора и че живеем взаимосвързани. Защото рекламите ни внушават, че щастието се купува с пари, а ти трябва да си „успешен, успешен, успешен!”; че за да си красив, трябва да отговаряш на невъзможните стандарти за естетика, наложени от модни списания и видеоклипове; че за да живееш здравословно, трябва да присъстват в менюто ти скъпи „суперхрани”, както и да правиш джогинг с маркови маратонки… Че за да живееш добре в съвременния свят, трябва да си съвършеният консуматор. И да позволиш всичките ти желания и стремежи да могат да се вместят в лимита на поне няколко кредитни карти. А в името на всичко това да позволиш житейската ти енергия да се изтече през каналите на сиви офиси, фирми с гръмки имена или – ако си голям късметлия – големи корпорации…

Иначе си аутсайдер. Особняк. Гледат те странно, когато не показваш снимки от почивката си в чужбина. И смятат, че не измерваш успеха с размера на заплатата, защото – според тях – заплатата ти е твърде символична, за да си позволиш подобен лукс, а не защото вярваш в нещо различно, защото имаш други ценности.

Яница е приключенец по дух и разказвач на истории по природа. Според част от приятелите си в предишен живот е била или викингска принцеса, или средновековна магьосница, тъй като автентичната ѝ червена коса днес я издава и се превръща в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, но твърдото убеждение, че само мечтите имат силата да че...